Квазар

Духовния човек възпява Небето.

Душевния - той пише за земни неща.

Падналия описва мрака и бездната бездънна.

 

Пиша за падението човешко. За последствията от него (за ада).

 

ДОБРЕ ДОШЛИ В НЕПОЗНАТИТЕ РЕАЛНОСТИ! 

 

Поезията ми (условно наречена ''поезия'') в голямата си част, трудно се възприема от широката аудитория. Защото в план ''поезия'' за разлика от проза (разкази, романи, повести...) болшинството творци боравят с ''образи'' и ''възприятия'' характерни за класическата поезия (да не казвам ''миналото'', че грубо звучи). От нея черпят, на нея се възхищават, на нея подражават. В моята поезия тематиката е свързана предимно с пакибитието и слабо засяга тримерната реалност, или се описва бъдещето - погледнато през призмата на православната християнска есхатология за последните времена. За творци и читатели свикнали с поезия от 20-ти век (от социализма) и още по-ранни времена, я прави неразбрана и безинтересна. 

В творбите ми липсва ''любов'' (страстна), разни битовизми, липсва чувственост, няма фолклор, патриотизъм, български обичай и традиции, възхищение от природата... няма нищо с което читателите са свикнали и им е близко.

(Отделен е въпроса за спецификата в начина ми на изразяване и поднасяне - тук вече всеки според възможностите си).

 

Творчеството ми е ''неземно'' (може да е подземно) не като израз за качество и стойност, а като ''материя''.

Имам и стихове с по-земно съдържание, но лично за мен те са безинтересни.

Единственото ми стихотворение, което по изказ се доближава до определението ''класическо''

е ''Ангели безсмъртни''. Едвам го търпя, но исках да посветя нещо на моите родители. А поради спецификата на тематиката нямаше как да звучи по друг начин. И само от уважение към паметта им ще се въздържа да не го изтрия.

 

 Много рядко пиша разкази. Ето един, който не може да бъде публикуван:

Това е нещо повече от еротика.

Това е повей от преизподнята.

Това е:

 

''ОРГАЗМАТРОН''

 

Внимавай, какво си пожелаваш!

В светът на ''добавената реалност'' желанията се сбъдват!

 

Има пророчество на боговдъхновени старци, че в последните времена човеците ще се съвокупляват с демони.

 

(hard porno-horror)

 

Тя лежеше по хавлия на леглото - тъкмо беше излязла от банята. Усещах топлината на хавлията и възхладните капки по кожата Й, които бързо се превръщаха в топла пара. Усещах ги по моята кожа... стана ми почти горещо, защото същото усещане изпитваше и тя. Мария - това бе името Й, французойка някъде от южна Франция, но подробна информация не ми даде. Тази част от съзнанието Й бе недостъпна за мен. Е, какво пък. Нейна работа. Не бях в нея да я разпитвам за родословното Й дърво. Та тя дори името си трудно си спомни. Предпочиташе да си живее в своя свят под псевдонима ''Оргазматрон''.

''Тя''?!

Някога е била ''Тя''. Сега е ''То''. Пост-човек проектиран и усъвършенстван с всичките му джаджи за сексуални развлечения и свръх-хедонистични изживявания. Играчка за секс манияци, като мен - мое Величество ''Парен чук''. Хихихи... яко звучи, нали.

Да бъде благословен светът на ''добавената реалност''.

Как ли са живяли приматите от 21 век... че и предишните. Какво изобщо са разбирали от сексуални удоволствия.

Хубавото с тази добавена реалност е, че не се налага да комуникирам с другите чрез гласова реч. Не съм полиглот, а френския език ми е особено противен. 

''Тя - То'' (ние, вие, те... леле мале, колко ми е добре) беше сладко миньонче, към метър и петдесе'... (хихи, ако няма рима удари ма...)

разтвори с лениви движения хавлията и моментално усетих приятен полъх на свеж въздух по кожата си. Бях почти сух вече.

Ала парещите мисли и възбудата в главата ми не само не се изпариха, но точно обратното. Това ''нещо'' беше на не повече от 14 - 15 години, (че и те са му много) и беше болно по цялата си извратена главица. Сексът беше всичко за него - хляб и вода, въздух и трева. Пък като рекох ''трева'' Я попитах дали няма.

''Кой пуши трева вече... парно ми чукче... хихихи...'' - чух в главата си отговора и още повече се одървих. Гласчето Й беше меко кадифе постлано върху капак на боклукчийска кофа върху съзнанието ми.

''Но заради теб само, мон-шеррри ... имам, да. Специално за старомодни джентълмени... хммм...'' - изпъшка провлачено и лениво, като кастрирана котка на майско слънце.

- Йес, йесс... Йес, бейби, йееесс... с глас заръкоплясках от радост и приятна изненада. Вече бях на седмото... не - на седемдесет и седмото небе.

ТЯ стана плавно от леглото и се запъти към един старомоден скрин, който се намираше на отсрещната стена. Движенията Й бяха също плавни и елегантни, като на котка. Усещах хладния мрамор под кратата Й. Усещах всяка фибра на стегнатото Й дупе как вибрира и се клати в такт с движенията Й. Стигна до скрина, но преди да го отвори се погледна за миг в огледалото над него. И тогава...

Тогава разбрах много неща. Изобщо не беше на възрастта на която изглеждаше. Родена с името Мария през 2045 г. Спомените Й започват от 9 годишна възраст. Дотогава нищо. Попаднала в приемно семейство на извратеняци. Те я понаучили на това-онова и хванала ''занаята''. Били богати. На 14 годишна възраст (направо съм ударил десятката) се подложила на процедурата ''вечно млад и красив'' - решила е да бъде играчка за педофили (така са ги наричали в ония пра-пра исторически времена) и подобна измет, като мен. А сега е на.... (и тук косите ми настръхнаха. Възбудата отиде и тя по дяволите). Сега, ако правилно смятам, защото кръвта заблъска в главата ми, като парен чук (в унисон с псевдонима ми)... сега е на 129 години. 

В този миг ми дойде желанието да ''напусна''. Исках нещо младо, зелено, крехко... а попаднах на бабичка.

 

Естествено (нали бяхме ''свързани' - аз в Нея и Тя в мен) веднага разбра всичките ми мисли и емоции и направо побесня. Сега аз от своя страна усетих острите мълнии на гнева Й в главата си. Бръщолевеше нещо на смешния си жабарски език и беснееше. Но смисъла беше ясен - ''копеле, шибано... заради миризливата ти трева... не трябваше да поглеждам в огледалото... не трябваше да избирам тоз' скапан интериор... скринове, огледала... ретро, а... бабичка съм била, а... Ти за к'во си тук бе синче мамино...''

Нова мисъл ме прониза (моя) опитах се да я спра - не успях... разбра и нея. Помислих си: ''Прегоряла тенджера, кой е педофила извратеняк сега - аз или ти ... безполезно изкопаемо... рептил...''

''Да беше се ''архивирала'' на 100, че да те блъскат некрофили...'' . ''Мумия''

''Аз ли съм мумия бе, сукалче... хОди сучИ от оная пикла - майка ти...''

Аз също побеснях: ''Ей, ковчег разкован от тропане на дърти вампири по капаците, искаш ли да пратя гробаря стар да те упокоИ завинаги с лопатата''. 

''Така ли било'' - учудващо спокойно прозвуча мисълта Й. ''Сега ще ти покажа един номер, който не си виждал''. 

Застана срещу огледалото и се погледна право в очите.

 

След секунда - две обаче "Оператора" изключи връзката. Нещата бяха излезли извън контрол. А подобни ситуации не се толерираха.

Добре стана. Беше ми минал мерака и кой знае, как щяха да се развият събитията, ако бяхме продължили.

 

Но има и нещо друго, което завинаги се запечата в съзнанието ми.

Когато Тя-То се погледна в огледалото я видях, как изглежда през нейните очи. Крехко и миловидно създание с красиво, но същевременно и перверзно лице. Полудетско-полу... нещо ''друго''. Гърдите Й бяха малки, но порочни. Тип ''лисича муцунка''. От едното Й зърно сълзеше леко ''кърма''. Хм... едва ли беше кърма. Някаква имитация, която за възбуда на извратеняците се появява при възбуда на секс-играчката им. А по-надолу... по-надолу висеше огромен член. Стигаше почти до коленете. Този ''модел'' бяха особено извратени. При възбуда спокойно можеха да опитат сами от вкуса му - и го правеха. Ми, че аз точно затова бях тук. Исках да усетя нейните изживявания. Да ги поема в пълната палитра на извратеното Й съзнание. Под огромния жезъл, естествено - вагина. Мокра и гореща, като адска пещ. Много ми беше любопитно дали при ерекция може да го пъхне в пещта. Щях да изживея оргазмите едновременно на два фалоса и една вагина. Щеше да бъде нещо чудовищно. Самата мисъл ме подлудяваше. Такъв бе моят план, ако събитията не бяха кривнали в съвсем друга посока. 

Но това, което ми се запечата завинаги в паметта, беше гледката, която се разигра пред очите ми, може би секунда преди да бъда ''изхвърлен''. Очите Й от изкуствено зелени станаха червени. Зениците като на рептил. А отдолу под кожата започнаха някакви метаморфози и само за миг имах усещането, че виждам демон, който шава и се гърчи. Това няма, как да забравя. Никога!

А най-плашещото знаете ли кое е?!

Най-плашещото е, че това ''нещо'' сега е в мен!

Заспивам и сънувам, как се галя по гърдите, а по пръстите ми остава някаква течност. Докосвам члена си и го галя, а той расте и расте. Възбудата е неописуема. Поемам го и течността на тласъци полита към гърлото ми. Стича се надолу и гори вътрешностите ми. Корема ми се пълни и бълбука, клокочи и гори, а тласъците не спират. Давя се. Събуждам се и повръщам в неистови спазми. Вонята е като от дъното на пъкъла. 

И това се повтаря всяка нощ. Топя се. Никаква храна не мога да доближа до устата си вече. Линея и гасна. Горя отвътре и треперя. Вие ми се свят. 

Не съм заспивал четвърто денонощие. Страхувам се да заспя. Кожата ми придоби цвят на пепел, като обгорена е - съхне и се лющи. Болките са нетърпими. Няма да издържа дълго. Отивам си.

Ада... Ада е вече тук! 

© DIMO NIC Всички права запазени

 

Това произведение е брутално, гнусно, извратено... страшно! Такова трябва да бъде. Аз го ценя, защото показва бъдещето без розовите краски с които се опитват да ни го представят. Това произведение показва дъното на човешкото падение.

Това произведение е ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

 

Obras seleccionadas
49 el resultado
Моите мисли все, там се връщат
(сякаш беше преди вечност).
Тесни улички, скромни къщи
оживяват в пожълтели снимки.
Спомените отново ме обгръщат ...
  196 
Един човек без номер, но с име.
Един човек сред маси безименни.
Черен воал покрил е, този свят.
Това е ад... Това е ад!
Един човек прескочил вечният огън. ...
  185 
Празните слова в бутилка ще затворя
и ще изхвърля във морето.
След сто лета ще я намерят и отворят,
а празните слова пак ще бъдат празни.
Мъдрите слова тихо ще шептя, ...
  110 
Туй що било е, вече се е състояло.
Несъстоялото се още е като сънуване.
В ден последен всичко се събира
за да се отсее.
В час без сянка и стрелките се сливат, ...
  175  22 
  209 
Propuestas
: ??:??