В дъното на стаята лежеше стара дървена маса. Прахта върху отдавна лакираната ѝ плоскост беше единственият незаличен белег. Белегът, който недвусмислено гласеше - знанията винаги могат да бъдат придобити. Но чувствата на базата на самовглеждането - не. В един момент ще се огледаш наоколо и ще видиш само хилядите малки, смачкани на хартиени топчета факти край себе си. Те няма да ти отговорят с усмивка или да те обидят с грубия си сарказъм. Но ще те оставят с усещането, че у теб е пусто, а едновременно с това и как потъваш в бездна. Но въпреки това ти ще продължиш да стоиш сред полетата от мъртва хартия. Сам. Статично-празен. Заобиколен от хиляди малки кухи сърца. Точно като една стара дървена маса, потънала в прахта на безчувствието.
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados