10 ago 2021, 22:50

Неочаквана случка в гората 

  Prosa » Relatos
940 0 11
5 мин за четене

   Това, което ми се случи, си е чиста истина, ако искате вярвайте, ако искате не. Големи жеги тия дни, реших да се разходя в гората. Знам страхотни прохладни местенца, с непресъхващи поточета и приятни полянки. Отивам на едно такова, подготвен съм предварително, имам си сгъваема коркова постелка, вода, храна, кафе, биричка, слагам биричката да се изстудява в поточето, разгъвам постелката в една каменна ниша, излягам се в нея, като в шезлонг и щастливо въздъхвам. Цвъркат пиленца, полъхва ветрец, поточето ромоли и няма жив човек. Затварям очи и се наслаждавам. Но ми става скучно и започвам да си цъкам на телефона. Новини не ми се гледат, музика не ми се слуша, не ми се разглеждат снимки, не ми се гледат клипове, не искам да си чатя, я, да си съчиня едно стихотворение. Започвам да се чудя, на каква тема да е, любовна ще е, разбира се, но защо любовна, темата е изчерпана, направо ми е писнала. Изключвам телефона. Просто ще си мисля, най-лесно е. За какво да си мисля... не знам. Мислите са неуправляеми. Ще взема, да му дремна.
- Здрасти! Готино местенце си избрал. - стресна ме женски глас. Огледах се. Ох, ох, ох... Колко бързо заспах!
- Не си заспал още. Всичко си е наистина.
- Здравей, тогава! Сигурно си изгубена туристка, това място го знам само аз.
- Надявай се!
- Да те почерпя кафе, биричка? Говорим си на ти, все едно се познаваме.
- Познаваме се.
- Така ли?! И откъде? Да не сме били съученици?
- Няма значение.
- Аз съм Иван.
- Фея.
- Моля?! 
    Съвсем изперках от тия творчески сайтове. Вече не знам, кое е истина. 
- Така се казваш ли?
- Да.
- Фейо, едно кафенце от мен. Заповядай!
- Благодаря! Щастлив ли си?
- О, не, не, не! Не искам да обсъждам подобни теми! Тук съм за отмора и за да почувствам първичността на природата.
- Не ми отговори на въпроса. Трябва да ми отговаряш бързо, точно и без увъртания.
- И защо?
- Попитах те нещо. Не ме дразни!
  Чак сега я разгледах. Ами, тя е чудесна! Прилепнали дънки и алена блузка, с няколко разкопчани копченца. Нежни, заоблени гърдички, напиращи отвътре.
- За първи път виждам фея с дънки!
- Ти, кога си виждал фея?
- Никога.
- Пак питам! Щастлив ли си?!
- Не знам. Предполагам знаеш, човек разбира, че е бил щастлив, след като мине време. Но в сегашно време, е трудно да се прецени.
- Така е.Усещанията и емоциите избледняват. Затова, трябва да се влюбиш. Мога да ти покажа, как би трябвало да живееш, за да си щастлив.
- Стига, стига! Не ме мисли! Дай да си пием кафенцето и да си говорим за друго. Обичам спокойствието. Не ми се влюбва, а и няма в кого.
- В мен.
  И тя щракна с пръсти.
..................................................
- Мило, кафето е страхотно, но аз го пия с бисквитки.
- Нямам бисквитки.
- Нали, сутринта взе!
  Отворих раницата. Имаше бисквитки.
- Заповядай!
- Тези са ми любимите! С карамел!
   Откъм поточето се носеха крясъци.
- Не се мокрете, ще настинете!
- На кого викаш?
- На децата.
- Какви деца?
- Нашите.
  Показаха се две момченца и едно момиченце, сладки, като от картинка.
- Тате, тате... - затичаха към мен.
- Фейо, аз съм ти направил деца?!
- Какво ти става?! От петнадесет години сме женени.
- Фейо, Фейо... това ли е начинът, да ми покажеш...
- Защо ме наричаш фейо?
- А как?
- Руми. Или Слънце, когато си в настроение.
- Хм.
- Тате, искаме сандвич!
   Отворих раницата. Вътре имаше пет сандвича. Странно. Нещо става с мен, сякаш се раздвоявам.
- Хайде, милички, поиграйте си още малко на поточето, че ще тръгваме!
- Боже, мой! Винаги съм искал, да имам три деца и прекрасна жена!
- Нали имаш!
  Руми седна в скута ми и започна да ме целува. С език.
- Ммммм...
- Какво?
- Страхотно се целуваш!
- Като че ли, не знаеш?! Винаги си желан!
- И това ми е било мечта. Да съм винаги желан.
- Не е трудно.
  Предадох се, отдадох се. Дремнахме сгушени. Децата ни събудиха. 
- Хайде, деца, тате ще ни закара!
  На черния път ни чакаше бял, новичък джип.
- Качвайте се отзад, няма да лудувате! Мама ще седне до мен.
- Тате, виж!
- Какво?
- Цвете!
- Красиво, като теб!
  Прегърнах момиченцето си и го целунах. Ухаеше на свежест. Боже! А после и момченцата! Наистина съм щастлив!
  Прибрахме се. В къщата ни на село, с райграс и овощни дървета. Изкъпахме се и легнахме да поспим.
  На другият ден отидох на работа.
- Хайде, чакам свежите ти идеи! - усмихна ми се началникът.
- Какви идеи?
- По проекта. Трябва да е перфектен!
- Ах, да! Страхотен екип сме. Без вас съм загубен.
- Нали знаеш, трудно ви събрах, но си заслужаваше.
- Снощи ми хрумна, защо не сложим подсветка.
- Каква подсветка?
- Светодиодна. Съвсем дискретна, очертаваща контурите.
- Може.
- А повърхността да е титан мат, със сребристи акценти.
- Трябва да направим прототип. Ако пробием на пазара, веднага ви вдигам заплатите!
- Готин шеф!
- Е... и за мен ще има нещо.
- Нека! Нали сме екип!
..............................
   Прибрах се. Руми беше сготвила любимата ми мусака с патладжани. И чушлета пук-пук. Ухаеше на вкусно, на дом, на обич.
- Ммммм... любими аромати!
  Тя се засмя. Целунах я. Нещо ме схвана кръста...
............................
    До мен стоеше феята с дънките и алената блузка.
- Видя ли?
- Какво?
- Колко малко ти трябва, за да си щастлив! Сбогом!
- Чакай! Къде тръгна?! Обикнах те!
- Трябва да ходя и при други мъже.
- При други мъже?! Не можеш да влюбваш в себе си нещастни мъже и после да изчезваш!
- Мога! Това ми е работата.
- Не го прави! Моля те!
    И тя изчезна. Прибрах се вкъщи. Мога да бъда щастлив, това е ясно!
  Само трябва да си намеря една Руми.
 

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Голи и уплашени".
    Има такава поредица, но тя е комерсиална. Комарите и гладът, развалят и най-прекрасните отношения. Аз съм описал една мила съвременна феичка, с поука в края на разказа, когато лирическият внезапно поумнява.
  • За какво му е часовникът? Какво значение има времето, когато сме двамата?
  • За какво са му панталонки в тази жега? Нека бъде само по часовник.
  • Хм, прочетох с интерес! Колко си прав!
    А сега малко по-несериозно - нека да е Румен, ама по къси панталонки и без червена риза Да не го мъчим човека - лято е!
  • Аз ще съм доволен и на непълно. Четири часово, например.
  • Е, няма пълно щастие! Не се е родил човекът роден само за щастие! 😁
  • Фея имаш ли - състояние не ти трябва, то е по подразбиране!
    !!!сладурско!
  • Това е само за тялото. А за душата?
  • 🙂 Аз моето щастие съм го открила, лятото в ягодовия сладолед, зимата в шоколада!
  • Така или иначе, времето си минава, но поне да знаем, какво да търсим. Аз търся Руми с дънки и червена блузка, а ти - Румен с дънки и червена риза.
    Щастието не е някаква сложнотия. По-скоро е състояние на духа.
  • А докато търсим и чакаме щастието, наречено Руми или Румен времето минава.
Propuestas
: ??:??