https://www.stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=380075

Острый укус! чувственно, больно - воспоминание...
О, как знакомо всё - белая  мидия, зАмки  песчаные
лета волшебного...

Из босоногого детства змеи воздушные мчат за   ветрами...   ... ...
Как же всё просто! Город под смогом где-то вдали,  не  с нами.

...Какая я крошка! Меня заливают волны...
Смехом  сквозь слёзы счастье приходит в три года.

Всё интересно и весело. "Мам, краба мы  словим?"...
...Сегодня здесь сухо  и ровно,  и...новые слёзы -
"вдруг, лето, ещё одно знойное, или,   вдруг, старость,
или минута тяжёлая острая осталась?"


Весь  песок в  бетоне  давно - серая   липкая   каша,
И безветрие...ветра  нет - НЕ...  разогнаться... 

Текст авторского оригинала   Patrizzia (Надежда Ангелова) 

Няма вятър за гонене 

Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.

Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи,
смело се смея през сълзи. На три съм и много щастлива.
Все любопитна и весела. Мамо, ще хванем ли раче?
Днес все съм на равно и сухо в полето. А все ми се плаче...

Може да е, че си тръгва поредното лято нечуто,
може би старост, или песъчинково остра минута?
А от пясъка вече  отдавна забъркват бетонени,
каши сиви и лепнещи... Няма и вятър, за гонене.

© Надежда Ангелова Все права защищены

https://otkrovenia.com/ru/poetry/nyama-vyatyr-za-gonene