Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 082 резултата
Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
  679  16 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ОСМА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СУХИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Тръгнали отново по следата -
кървавите капки от ламята, ...
  1170 
Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ...
  1392 
Леванте & Макс Гадзе - Част от мен
---------------------------------------------------------------------
Autori: Claudia Lagona & Dario Faini (Dardust)
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Клаудия Лагона & Дарио Фаини (Дардъст) ...
  1374 
с поглед отстрани -
не се сред РÀЯ ЗЕМЕН
„пѝпето“ цени
  371 
/Мистично, импресионистично, за някои нелогично, за други много лично, идеалистично, а всъщност лаконично и прозаично стихче/
Животът това е интервал,
между две неясни битиета.
Ужасно сложен интеграл,
решаван често с тежки питиета. ...
  838 
Стига вече или я се стегни моля ти се или оф станал си изключително негативен. Тези думи познати ли са ви? Мисля, че на всеки в определен момент от живота му се е налагало да ги чува.
Нека днес поговорим за толерантността, вярата, добротата и разбирането. Много от нас съдят другите, защото в дадем м ...
  1564 
Тази любов няма да чуе
колко тревожи сърцето ми,
заради нея синьо мънисто
вече краси деколтето ми.
Синьо мънисто против уроки, ...
  730 
За начало ново време е и
вече за университета дреме ми,
мисля за Жанета, мон ами...
Вече няма място в този нов живот
за нерви и за пот, ...
  601 
Протягаш ръце...
шепи пълни с добрини...
Отлитат...
Не питаш къде,
ще оставят ли следи, ...
  878 
...
....
Още се чува смеха
където били сме щастливи,
някъде там е зазидан в стените
на старите къщи. ...
  376 
ИСКАМ ДА МОГА
Аз искам да река поне веднъж:
„Обичам те!“ –
без оправдания,
без обяснения, ...
  567 
В тая приказка се разказва за един червен крокодил, който засега се намира на брега на езерото в станционната градина на Стара Загора, кой знае защо, боядисан в червено. Както винаги, аз разгадах тайната му и сега я споделям с вас!
ЕЗЕРОТО НА ЧЕРВЕНИЯ КРОКОДИЛ, КОЙТО НЯМАШЕ СЪПРУГА
-Бабо, защо тоя к ...
  660 
Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ...
  1529  10 
Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ...
  802 
Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове. ...
  781 
Парѝчки, мамо,
чипкат и веднàга към
офшòрки припкат...
  440 
Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...
  4359  28  55 
Мило дете,
ако някога си избереш да се родиш,
трябва да знаеш няколко неща:
Понякога ще те учат да обичаш хора,
които не знаят как се обича, ...
  1155  12 
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
  501 
Тетрадката моя, забравена жива,
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...
  1392  16  11 
Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ...
  795 
Каква жена си – даже на разбрах?!
И откъде роди се в моето сърце?
Ограби всичко що във мен е грях,
пося зрънца усмивки - щураво дете…
Очите твои са студени два сапфира, ...
  1921  16  25 
  2418 
Вчера наща мила Бойка
По БЕЛ получила двойка!
Майка и позеленяла,
Джобните и спряла.
Разревана наща Бойка ...
  3944 
ПОЕЗИЯ НА МАЛКИТЕ НЕЩА
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...
  3624  12 
“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
  746 
Първи куплет:
Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо. ...
  698 
Носим своите мъртви във нас.
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни, ...
  1148 
Капки Мерло
разляти в залеза,
потрепват неизпити…
Стичат се по стените
на притъмняла ...
  375 
За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ...
  568  13 
…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ...
  507 
Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...
  538 
В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ...
  574 
Чакалите слухтят из моя град,
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
  437 
Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...
  545 
Ех, сън сънувам, някак будноспящ -
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!
От нейде, стар будилник, чакам звън. ...
  998 
Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...
  372 
Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...
  627 
Сега е есен и улиците и тротоарите са покрити с листа, мокри от дъждa. Oтвреме-навреме - всъщност често вали. Понякога в това време, в този град ме обзема самота. Както сега. Когато имам свободен ден от работа и се смрачи и започва да не ме свърта в къщи. Тук съм отдавна и би трябвало да познавам ня ...
  633 
Предложения
: ??:??