Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 093 резултата
Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ...
  1597  11 
Лимузина зелена,
с металикови пръски
в боята,
премина със звук
от изстиваща лава, ...
  481 
Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...
  722 
Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата ...
  587 
Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...
  748 
Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?
ЗАМЪКЪТ НА ЖАБОК ...
  1425 
  1259 
  1911 
Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...
  898  12  17 
31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...
  756 
Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...
  766 
- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...
  1750 
Преценката ви е чудесна –
навярно подплатена с факти:
животът пее своя песен
и няма „равенство и братство“
по вярвания и заслуги, ...
  1625  11 
Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...
  477 
Дъжд от злато, вятър и вървеж,
празна пейка, спомени, копнеж,
речен бряг, окъпан във мъгла,
залез плах, далечна светлина.
Лунен блясък, сребърни звезди, ...
  726 
По един странен,но изключително красив начин си толкова разбита и наранена колкото мен. Опитвайки се да се впишем в този объркан свят се намерихме. И счупените ни парчета се превърнаха в добре подреден пъзел и по същия странен и красив начин ме допълваш. ❤
  597 
Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...
  1282 
БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...
  328 
Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак, ...
  432 
В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...
  1085 
Пуснеш стих или пък проза
като гълъб в ,,Откровения'',
искаш, макар и малка доза
да получи одобрения!
Нека критика да има, ...
  963  16 
Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
  827  10  21 
СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА
автор: Роберт (Роби)
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал, ...
  5453  16  38 
Нещо позабравено от мен, към което се върнах наскоро.
  4196 
Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...
  395 
Път – широк и безконечен,
проснал се надлъж и шир,
път като безкрая вечен,
мамещ пътници безспир.
И като пара̀ от злато, ...
  996  13 
Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...
  388 
Обѝчай да те обичат,
ще намериш хора,
които на теб живота ще си обричат.
Не съди кой крив кой прав
и кой има лош нрав. ...
  357 
ПРАЗНОТАТА
Странно как хората търсят нещо цял живот!
Повечето така и не го намират. Може би, защото не знаят какво точно търсят.
Някои от тях знаят, а други си мислят че знаят. Някои търсят приятелство, други любов, трети търсят семейство, а някои истина или може би пък кураж?! Истината е че нещата ...
  919 
Боли ме,
когато безгрижно изместиш поглед от мен.
Боли ме,
когато небрежно подминеш ме.
Боли ме, когато те видя ...
  629 
Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят ...
  570 
Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...
  422 
Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...
  723  14 
Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
  523 
/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...
  1295  10 
  1676  10 
Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят ...
  488 
...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...
  509 
Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...
  996 
Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...
  633 
Предложения
: ??:??