Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 106 резултата
Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...
1192
5
9
Малката принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцеса на есенните глухарчета, навърши шест месеца. Черешите узряха, глухарчетата цъфнаха и стана време да посети замъка на прабаба си, графиня Иванка. Всички много се радваха и бяха готови за височайшето посещение, нетърпеливо гледаха към улицата, къд ...
688
1
3810
( по Р. Бърнс, "Сбогуване с Елиза")
Марийке!... Хайде, прав ти път!...
Парцалките вземи!...
В мен вече мислите летят
към по-щастливи дни!... ...
Марийке!... Хайде, прав ти път!...
Парцалките вземи!...
В мен вече мислите летят
към по-щастливи дни!... ...
1361
8
16
Обичам да те има!
С любов си ме дарила!!!
Свободна си, Любима!
Лети си лекокрила...
С любов си ме дарила!!!
Свободна си, Любима!
Лети си лекокрила...
548
2
3
Сега съм цялата тъга...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...
407
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
560
18
28
Мечтата ми е май чепата -
бодлива като розов храст!
От красотата й все патя,
ала не искам да я спра.
Жадувам всички сложни думи ...
бодлива като розов храст!
От красотата й все патя,
ала не искам да я спра.
Жадувам всички сложни думи ...
513
1
4
... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
1120
6
11
В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
288
Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после. ...
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после. ...
449
7
5
Седи си дявол и се чуди
каква злина да сътвори.
Дали човек да се загуби
или катастрофа със коли?
Трябва да е нещо страшно. ...
каква злина да сътвори.
Дали човек да се загуби
или катастрофа със коли?
Трябва да е нещо страшно. ...
744
3
Избухнала в огнени багри,
пристига при нас есента
и с течно злато попарва
всички зелени места.
Гората започва да се съблича, ...
пристига при нас есента
и с течно злато попарва
всички зелени места.
Гората започва да се съблича, ...
1012
3
Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – лю ...
705
1
2
Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
928
2
6
Времето седнало в двора на столче,
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна - ...
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна - ...
691
7
10
Привлечена от някаква стихия
натъкнах се на сладък непознат.
Не смогнах от очите му да скрия
душата си. Бе просто опиат!
Усмивката му – топла и красива ...
натъкнах се на сладък непознат.
Не смогнах от очите му да скрия
душата си. Бе просто опиат!
Усмивката му – топла и красива ...
989
12
20
Kажи ми, приятелю, това живот ли е
да бачкаш като роб,
да се мъчиш като идиот,
да не спираш да даваш, за тоя дето духа,
и Жалки приятели в гъза да ти го набутват? ...
да бачкаш като роб,
да се мъчиш като идиот,
да не спираш да даваш, за тоя дето духа,
и Жалки приятели в гъза да ти го набутват? ...
1087
2
15
Ти, който ми бе обещан,
изсечен на моята длан,
желан и отречен,
близък, далечен,
благословен и обречен ...
изсечен на моята длан,
желан и отречен,
близък, далечен,
благословен и обречен ...
596
3
4
Любов по време на пълнолуние
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
731
1
2
Жадно изпихме две питиета.
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям ...
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям ...
964
1
2
докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот ...
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот ...
723
1
6
9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...
834
2
8
Хора слънца, със звездички вместо очи,
запалващи пожари и каращи всичко в теб
да гори...
Ще се размекваш ли пред тях?
Или направо ще се топиш? ...
запалващи пожари и каращи всичко в теб
да гори...
Ще се размекваш ли пред тях?
Или направо ще се топиш? ...
1246
1
Аз съм цвете нежно и невинно,
и облак съм във розовия здрач.
Момиче съм – и плахо, и наивно,
по улиците като всички – минувач.
Понякога съм ледена кралица, ...
и облак съм във розовия здрач.
Момиче съм – и плахо, и наивно,
по улиците като всички – минувач.
Понякога съм ледена кралица, ...
885
6
7
Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
749
7
9
Видях те с усмивка в летния ден
и музика тиха се чува в мен.
Докосна ме нежно с тези очи
да бъда с теб са бурни мечти.
Тук е морето и пясъка топъл ...
и музика тиха се чува в мен.
Докосна ме нежно с тези очи
да бъда с теб са бурни мечти.
Тук е морето и пясъка топъл ...
798
2
Напрежението в директорския кабинет се усещаше по косъмчетата на кожата. В стаята прави до вратата стояха жена на около тридесет и пет, а до нея възрастен мъж – слаб и прегърбен, с побелели коси, за когото годините вече нямаха никакво значение.
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...
616
2
5
Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
873
11
17
днес световен ден
е за психично здраве -
любвеозарен
днес всемирен ден
е за душевно здраве - ...
е за психично здраве -
любвеозарен
днес всемирен ден
е за душевно здраве - ...
329
Не мога да предам това,
което в мен е!...
И няма как да срещна вечността,
без твоята, лъчиста красота!...
Не мога да живея в пълнота, ...
което в мен е!...
И няма как да срещна вечността,
без твоята, лъчиста красота!...
Не мога да живея в пълнота, ...
464
1
1120
1
2
825
1
2
1411
2
6
И пак онази мисъл...
Мисъл, а във нея ти
ти и онова отричане,
което търси своя детски смисъл,
търси смисъл и едно обичане, ...
Мисъл, а във нея ти
ти и онова отричане,
което търси своя детски смисъл,
търси смисъл и едно обичане, ...
265
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
316
1
4
Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
565
2
3
Затворих вратата и дръпнах резето,
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко! ...
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко! ...
862
12
18
Жената е изящна роза,
с красота и нежност изпраща своя зов,
поемеш ли от нея ароматна доза
опиянявате със своята любов!
Жената силна, страстна, ...
с красота и нежност изпраща своя зов,
поемеш ли от нея ароматна доза
опиянявате със своята любов!
Жената силна, страстна, ...
1313
2
1
Когато затваряш вратата, внимавай!
с подноса със чашите!
Недей да разливаш
надежда за заедност. Плашиш ме.
Наивна съм, знаеш, а всяка жена ...
с подноса със чашите!
Недей да разливаш
надежда за заедност. Плашиш ме.
Наивна съм, знаеш, а всяка жена ...
432
3
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
