Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 106 резултата
Свободна ли е пейката, момиче… може ли да поседна?... Благодаря…
Наистина е хубаво тука. За първи път идвам. Хем да видя какво все го хвалят тоя Бачковски манастир, хем мурсалски чай искам да си купя… Мноого е хубаво. Все ми е било чудно – как все на такива местенца, сякаш паднали от Рая ги правят т ...
  1021 
Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...
  764 
Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
  942 
Чети ме,
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...
  794 
Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...
  665 
Всемирът, надиплен с човешки съдби,
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
  467 
октомври е месец на мечтите
обагрен в различни цветове
от синьо на метличина
до златно на мъничко дете
цветовете на дъгата ...
  280 
Във повечето утрини съм тъжен.
Че в нощите съм страшно непрегърнат.
В деня държа се някак мъжки,
По малки часове? Не питай! Дълги са...
Тогава я усещам тази липса. ...
  597 
Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...
  476 
Поредния лист от календара
го откъснах, мой живот.
Вечер правя си гаргара
и целия съм плувнал в пот.
Торбички имам под очите, ...
  894 
Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...
  774 
Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
  558 
> Умират думите и губят смисъл,
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...
  824  14 
Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...
  733 
Колко шансове пропускахме за срещи?
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...
  664 
Обичам те още от първия ден!
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...
  511 
Неочаквано посещение
Сторм Брингър седеше до прозореца на хотелската стая, в която беше отседнал. Запали си цигара, а докато се наслаждаваше на тютюневия вкус в устата си разглеждаше окачените по стените снимки на жертвите, чиито убийства разследваше; препрочиташе направените записки отново и отново ...
  664 
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...
  436 
Попитах морето - къде и как е любовта ми?
То каза ми:
На безлюден остров зад незрими води
умира твоята Любов любима
и няма сила, с която ти би ...
  904 
Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...
  689 
Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...
  468 
Лунапоп - Остани с мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini & Alessandro De Simone (Lillo)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини & Але ...
  1193 
Лунапоп - Нищо повече
--------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini
--------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини ...
  1206 
Усмивка - сякаш струна водна
трепери и намига на звездите.
Земята полудява от доволство,
чаровно се завърта и въздиша.
Пародия и плач притичват бързо ...
  422 
Автор: Генка Богданова
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...
  975 
6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...
  796 
Твой съм!...
Винаги съм бил!
До изначалната си същност!
В преражданията,
великите, дълбоките, ...
  367 
Есен! Есен русокоса!
Знойна дама, жадна за любов!
С нежност скрита във очите!
Във сърцето носиш благослов!
Не си нахална! Безпардонна! ...
  1332  21 
Есента пристигна с вятърен експрес.
Весело намигна: – Как я караш днес?
Още ли събираш сухите треви,
паднали шишарки, борови игли?
Казвам ѝ, че зиме те са благодат. ...
  1287 
Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...
  410 
Скъпи наследници,
Ако някога, случайно, се превърна в лелка
С пеньоар на "баклавички" и в главата - зелка,
Свлечени чорапи и пантофи с пух,
От сабахлем, рано, с аромат на лук, ...
  959 
  1418 
  1063 
Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...
  212 
Твоят поглед ме изгаря,
нещо в мен потрепва, заиграва
щом видя топлата ти усмивка,
не съм на себе си - признавам.
Дали мога да ти се доверя ...
  632 
Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава – ...
  260 
Пиша тези редове по повод неотдавна видялата бял свят стихосбирка на Исмаил Али - наш колега по перо и приятел. Бях много приятно изненадан, когато Исмаил ми подари надписана тази първа своя стихосбирка, озаглавена: "Орцево Глас от Родопите - ехо от Рила и Пирин". Аз не съм литературен критик и нико ...
  2784  13  15 
1. Самотата е оправдание за егоизма.
2. Как да съхраня себе си и да бъда модерен?
3. Колкото по-дълго се трупа желание, толкова по-силна ще е страстта.
4. Ненаучените уроци днес, ще повтаряш утре.
5. След всяка обида ставам по-мъдър.
  572 
Заби ли ножа?
Хайде, завърти го!
Не си единствен, дето ме рани!
Сама ще си зашия всички прорези,
от твойте уж, приятелски лъжи. ...
  457 
Обичах те какъвто беше,
обичах те защото видях нещо,
което в другите го няма,
но ти се промени.
Сега си различен, ...
  537 
Предложения
: ??:??