Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 106 резултата
Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно ...
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно ...
750
6
12
Урокът на Хитър Петър
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...
625
3
И, стиснала зъби, вървя,
раменете назад, брадичката - горе!
Гордостта ми е важна, Аморе,
отвънка навътре кървя...
Кървя и уверено крача, ...
раменете назад, брадичката - горе!
Гордостта ми е важна, Аморе,
отвънка навътре кървя...
Кървя и уверено крача, ...
1057
4
4
Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
981
3
3
Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...
1430
1
2
Съмна се в моята тъмна душа,
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...
1714
5
11
Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...
204
Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...
1030
8
16
Няма други такива лета,
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.
Дядо с кепе накривено там ...
затова и до днеска ги помня.
Баба радостно маха с ръка
и ме вика, очи щом затворя.
Дядо с кепе накривено там ...
757
2
6
Признах, че в ореолите от злато
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...
октомври идва с приказна каляска.
Прогонените капки дъжд от вятър,
по клони оредели ръкопляскат.
Признах, че имам съкратено име, ...
1209
18
22
Аз съм пълен тъпанар!
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...
Другото е лирика...
Някъде стрелките на часовника тръват на обратно. Секундите пребиват часове, дни, години...
Някъде куршумите шумно изпиват собственият си пламък, отзивчиво прибирайки се обратно през спиралата на смъртта в покоя на пълнителя.
Обратно на часовника! ...
1210
1
4
Всъщност, дъждът тих ми беше приятел –
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...
230
1
1616
10
6
981
1
1
1841
3
8
Дъджорналисти - Краят на това лято
------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...
------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...
1215
1
2
Кога и защо е станал Бай - не знам. Слушам за него вече 10 години и все си е Бай. Казват, че така се обръщат към майстор. Ама, ние се обръщаме така просто към по-възрастен. Та, наскоро се запознах с тази личност. Не! Не преувеличавам! Личност е! При това, забележителна! Бай Мишо се оказа около 70 го ...
1631
4
17
Случайна среща... Лято, смях, гълчава...
За малко с теб да се разминем двама!
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма...
Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!... ...
За малко с теб да се разминем двама!
От клоните долита птича врява -
съвсем не място за любовна драма...
Не свеждай поглед!...Спри да те погледам!... ...
1220
17
19
1661
5
10
1129
5
2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...
821
2
11
Писател
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...
569
Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...
454
1
6
Устните ми се напукаха
в очакване на Твоите,
за една Последна целувка!...
Ръцете ми изсъхнаха
в очакване на Твоите, ...
в очакване на Твоите,
за една Последна целувка!...
Ръцете ми изсъхнаха
в очакване на Твоите, ...
383
1
2
Липса на огорчение.
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...
513
2
Времето – верният син на Земята,
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...
тръгна да търси сред пясъка камък.
Бе повярвало, че подпре ли вратата,
ще опази от Вятъра крехкия пламък.
Той да му шари стените с рисунки ...
638
6
11
1000
1
На Ахмед А. Лекин
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...
От топлата си майчина утроба
неудържимо-смел летя към гроба.
От гроба тесен, тъмен и студен
завръщам се пречистен и смирен ...
406
1
6
Sometimes misfortune comes to us
As heavy rain without shelter.
Evaporates all faith and trust
As steel is liquified in melter.
And we are praying for some mercy, ...
As heavy rain without shelter.
Evaporates all faith and trust
As steel is liquified in melter.
And we are praying for some mercy, ...
1368
2
1
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана. ...
Ранено е яркото слънце,
от него кърви тъмнина.
Душата ми – мъничко зрънце,
покълнало в мрак и слана. ...
493
9
Всеки трябва да види с очите си
тези приказно чудни земи –
там, където се сливат наситени
тюркоазено сини вълни.
Там, където пейзажи божествени ...
тези приказно чудни земи –
там, където се сливат наситени
тюркоазено сини вълни.
Там, където пейзажи божествени ...
850
9
22
Времето разнищи одеялото
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания ...
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания ...
489
5
821
И отново във сърцето,
пак наляга ме тъга,
че отивам надалеко,
другиму да съм слуга.
Там където на мечтите, ...
пак наляга ме тъга,
че отивам надалеко,
другиму да съм слуга.
Там където на мечтите, ...
401
Нямало в България робство,
а черните забрадки – кой преброи?
Роденото от майка бебе
от ръцете ѝ – кой отне?
Да го потурчат. Зверове. ...
а черните забрадки – кой преброи?
Роденото от майка бебе
от ръцете ѝ – кой отне?
Да го потурчат. Зверове. ...
1509
1
8
780
1
Танцувах танц със дявола,
под лунна светлина..
Танцувах танц, напомнящ на смъртта,
а животът бе просто една игра...
Танцувах на ръба... ...
под лунна светлина..
Танцувах танц, напомнящ на смъртта,
а животът бе просто една игра...
Танцувах на ръба... ...
669
1
2
Черно-белите ми снимки,
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...
514
Не знам дали съм грешник!
Но ако не правя грешки
няма да съм жив...
Защото с тях се уча... да бъда и щастлив.
Не знам дали съм праведник? ...
Но ако не правя грешки
няма да съм жив...
Защото с тях се уча... да бъда и щастлив.
Не знам дали съм праведник? ...
400
1
8
Аз вървя сред цветята на моята бъдеща пролет,
с припламнали алени макове,упоени с росата на утрото.
И капят лъчи по лицето ми – топли и слънчеви,
като влюбена нежност, намерили пристан в очите.
И се радвам, сякаш цялата цветна магия е полет ...
с припламнали алени макове,упоени с росата на утрото.
И капят лъчи по лицето ми – топли и слънчеви,
като влюбена нежност, намерили пристан в очите.
И се радвам, сякаш цялата цветна магия е полет ...
832
5
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
