Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 110 резултата
Ей, омръзна ми от идиоти!
И тебе нека дяволите да те вземат,
че като те видя нищо не работи,
освен нервната ми система.
До бретона ми идва от тебе ...
  500  12 
Отдавна заспали са спящите хора,
сънуват живота си, докато спят.
Сънуват кошмари, любови, умора,
сънуват, че вечер си лягат да спят.
Сънуват, че сутрин се будят и тръгват ...
  1016  11  47 
  926  13 
Ветеринарят ми го донесе в чувал.
- Не знам, дали ще оцелее. Някакви деца го намерили под електрически стълб умиращ. Цялото му ляво крило беше смляно и се наложи да го ампутирам.
Отворих чувала и внимателно го извадих. Наистина едвам дишаше. Сложих го в хола върху едно одеяло. Три дни го наливах със ...
  419  10 
Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...
  393 
ХАПЧЕ ЗА СВЕТЛИНА
Как жадна бях за синева
на есенна неделна утрин
с дъх на гора и на трева –
без телефони и компютри, ...
  280 
Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля - ...
  651 
Наскоро американците заснеха филм по приказката за Пепеляшка.
Бая по…
Момичето си има кръстница – както в приказката. Само дето… Модерна кръстница. Негър. Гей в рокля, изящни чупки на пръстчетата и тънко гласче…
А сега пуснаха комикс за Супермен. Който станал гей. И явно ще спасява напомпани младежи ...
  417  16 
Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят, ...
  1138 
Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
  321 
Не помня снощи, какво пих. Беше някаква странна ямайска напитка, която ми я подари един познат, върнал се от екскурзия. Налях си малко от нея, но ми се стори много приятна и си напълних чашата догоре.
После заспах. Без сънища, без кошмари.
Събуждам се и виждам, че са минали 12 часа. С почти затворен ...
  1168  16 
Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...
  455  11 
В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...
  520  12 
ТЪГА
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
(За Ингрид)
Тъга в съня ми ме люлее тази нощ
и пази в паметта си част от мъгливия прах; ...
  666 
Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...
  776 
Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
  505 
Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...
  810  13 
Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...
  412 
мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...
  383 
Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!
  425 
  832 
  888  10 
Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...
  964 
Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
  839  18 
Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
  269  10 
Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...
  403 
Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...
  361 
И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...
  330 
Има срещи, които се забравят.
Те се случват между хора,
които случайно по пътя се разминават.
Само за секунди, дори,
необикновена близост преживяват, ...
  342 
Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...
  645 
Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше ...
  796 
Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...
  925 
Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
  692 
  1063 
Заставам пред долапа с чудесата -
две-три лютивки във буркан,
на баба ми, смокинови, сладката...
Отдолу - ръчно шитият юрган...
И кестени, строени във редица, ...
  627 
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
  1599  25 
Моите мъртви
на дълга редица от пламъци
вкупом полягат
към сухата спечена твърд.
Жълти, по края със черно - ...
  568 
Не те разбрах и съжалявам,
сега съм сам, сам, сам...
и да те мисля не преставам,
от грешките си ме е срам!
Слепец съм бил, това е ясно, ...
  343 
Ти можеш ли, мила, пожар да гасиш,
запален наяве и стихнал насън.
Ще можеш ли, мила, над него да бдиш,
да чакаш, да страдаш, да плачеш навън.
Ти знаеш ли, мила, пожар да гасиш, ...
  342 
Баба костенурка
един ден си рече :
при моята булка
ще отида вече,
то не е дале4е - ...
  382 
Предложения
: ??:??