Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 105 резултата
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
  425 
Сякаш си в центъра на арена и всеки гледа теб, а всъщност си песъчинка от тълпата. Незабележима, непозната, а може би и ненужна. Никой не те вижда, никой не знае какво си или не си сторил, но ти знаеш. Ти помниш всички онези моменти, в които си се хванал толкова здраво за греха, че си го направил св ...
  1017 
Към теб вървя
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...
  618 
  719 
Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...
  659 
Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...
  347 
мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...
  560 
Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
  481  10 
Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
  366 
Клёны, клёны – звёзды дней осенних
С высоты, что всё ещё светла,
Припадают всей своей вселенной
К острову вселенского тепла.
По земли закону притяженья ...
  2311 
Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...
  1412 
Чуден сън сънувах с отворени очи,
на рамото ми кацна лястовица бяла,
болката в сърцето престана да горчи,
сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.
Молех се и исках сънят да продължи, ...
  491 
Все в нещо България влиза:
в политическа, във финансова криза,
в аварии и бедствия
(все с фатални последствия),
в екологически катаклизми. ...
  238 
Бяла по душа
/Свидна/
Недей ме пита още ли горя,
или пък тлеят въглените в мене,
душата ми дали осиротя, ...
  479 
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
  826 
Ехти просторът с гласове на птици,
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.
  1275 
Забравѝ този остров, защото умират
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат ...
  884  15 
  690 
Ти целият си страст. И още нещо...
Влудяващ, до последния ми стон,
подръпваш нежно струните ми... вещо,
превръщам се в акорд, с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...
  630 
Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...
  656  18 
Изписах текстове безброй,
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме, ...
  604 
Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.
Тютюневите кашлици развалят ...
  293 
Със парченца от душата си ще плащам.
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността. ...
  441 
ЗАВЕТ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Днес е денят,
когато
твоите стъпки ...
  735 
Лъв грамаден и един
поминува жив и невредим
в зоопарка, в свойта клетка.
Той е страшна гледка.
Силата му е голяма, ...
  355 
Днес на свечерение те чувам,
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска, ...
  263 
Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...
  1937  12  34 
Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...
  1100  33 
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
  327 
Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
  411 
Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!
- От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше ...
  1589  18 
Това се случило преди повече от петдесет години. Журналист, пълен със сили и енергия, главният редактор на „Съботен преглед“ Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила и се появили болки по цялото тяло.
Здравето му се влошило бързо и в рамките на седмица му станало ...
  1523 
  698 
  688 
  991 
  1085 
  808 
  1211  12  23 
  1056 
  1149 
Предложения
: ??:??