Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 093 резултата
  1089 
  700 
  943 
  1637 
  568 
  719 
  870 
  1576 
  526 
  1240 
На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
  580  16 
Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби ...
  910  10 
Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...
  458 
Пожелавам си вяра и дух и мечти
Воля да бъда наивно свободен
Място далечно където си ти
Далеч от живота престорен
Пожелавам си мисъл и нещо на ум ...
  1110 
Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...
  699  12 
Крадеш ли, крадеш
от към Бог Любовта и
не знаеш да спреш!...
  668 
Което ни е писано, избира ден студен.
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели. ...
  438 
Обичах да седя в кафенето на бай Ставро, кириос Ставрос де, в неделните дни..
т.нар. репо на всички работещи в Гърция...
Днешният предиобед беше сравнително топличко, даже големите прозорци на кафенето бяха
отворени, все едно си на тротоара...
Пийвам кафенце, зяпам навън,.. хвърлям по едно око към в ...
  511  11 
Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...
  811 
днес на сърцето
Световният ден е — за
тебе и мене
днес е Денят на
сърцето и всички за ...
  565 
И дори есента във нахално червено да дойде,
този меден сезон като вятър при дъжд ще олекне.
Придошлата вода на черупка една ще се бодне,
вътре в нея е скрит най-узрелият есенен кестен.
И дори зла оса да отпива ширата на грозда, ...
  507 
Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
  408 
Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви. ...
  1432 
Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...
  543 
"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...
  784  16 
Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...
  1275 
Как идваха думички, свежи, напудрени.
В душата чертаеха нова дилема.
Напираха нощем да вземат превес
над здравия, тягостен, уличен стрес.
И лягаха тихо в леглото ми мрачно. ...
  2378 
  2075 
Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...
  615 
Ти ли счупи вярата в небето
и надеждата на кръст разпъна,
та подритваха ме боговете
като най - недостойната смъртна?
Или вече небето прелива ...
  443 
Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...
  471  16 
Ех, Радой, Радой,
как ни липсваш в този строй.
Че без твойте каламбури
все стоим си със потури,
а се мислим за велики ...
  582  11 
Какво си ти "септември" -
свършек на жега
или хладно начало?!
Защо мислят те - гаден,
маркираш ни порив на есенен тракт, ...
  805 
Момичето на морето
Не тъжи мое мило море тя ще се завърне,
ще дойде при теб, с ръце ще те прегърне.
Усмихната, красива жена , ти си я избра,
твоето момиче красиво, ти си го пожела. ...
  873 
Вероятно не помните, когато съвсем леко бях вметнала, но и в същото време дебело подчертала с колко страхове и безнадеждност е напоен градския въздух. Заради реалната опасност да го забравя, често си го напомням по най-различни начини.
Каквото и да правя, до където и да се опитвам да стигна, не мога ...
  527 
Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...
  301 
За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя, ...
  768 
  992  10 
През урви, през понори и дерета,
сама вървя по трудния си път.
Съдбата моя женска е проклета,
по вълчи пак очите ѝ блестят.
Ни рожби свидни има, ни бърлога, ...
  1026 
590-
Понякога е гумен светът
- еластична вибрираща стена.
Думите, дори да ги крещят,
отскачат, сякаш билярдни кълба. ...
  949 
Предложения
: ??:??