Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 093 резултата
Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да ...
  493  19 
Какво не бих направил за народа? -
си мисли онзи, дето го краде.
В съвремието, лошото е мода,
а добротата - куче я яде.
И мисълта започва да чертае ...
  295 
От дълго чакане ли, не знам:
една усмивка се роди
и грейна родовия храм,
тъй както грял е и преди.
Ще минават ден след ден ...
  1308  17 
Понякога в най-трудните места
Намирам неоформени диаманти
От недокосната и смела красота
Душевни неподправени брилянти
И струва си да тръгнеш без атлас ...
  407 
Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се ...
  537 
Аз съм толкова млад, но боли ме да виждам,
че животът ни вече не струва и грош,
че ни дебне отзад и свирепо приижда
бедността, нeузнала какво е разкош.
Аз съм толкова млад, но в гърдите ми стене ...
  363 
Спомням си,
баба ми казваше:
"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"
Но бабо,
стадото ме прокудиха при вълците ...
  326 
Макар студен
и в този ден
изгрей за мен
прекрасна пак.
Възпламенен ...
  1265 
Обрани са отдавна лозниците.
Ври кръвта на младото вино.
Минорно зачирикаха врабците
в пазвата на старото плашило.
Отвял бе вятърът далеко ...
  765  13 
Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин –
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...
  374 
Падам. Поради незнание, от състрадание, по невнимание...
Защото краката ми останаха назад в миналото, а аз все бързам напред., за да не бъда наранена.
Както си седя, реанимирайки в самота усещам, че главата е напуснала тялото ми. Търкаля се назад във времето
и се блъска във всички остри ръбове по пъ ...
  957  12 
Лятна вечер...не се описва тя тъй лесно с думи.
А за чувствата, които носи тя, да не говорим...
Облаци сиви плуват в тъмното небе, както моряци в обширното море. Щурчета пеят, но сякаш чуваш и нещо друго...гласът на самотата...но от онази приятната, която те кара да се чувстваш свободен, кара те да ...
  1001 
Дали кралица съм или слугиня,
дали съм блудница или светица?
На кой му пука? Леко ще премина
през тоз живот - коварна плетеница.
Ще търся хората със светлина, ...
  318  14 
Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...
  629  14  20 
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...
  584  16 
С живота играем си на жмичка.
Ту той се крие,
ту пък аз от него.
Сърцето даже минава на мъждене
измамно мисли, че ...
  499  12 
Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.
Той с любов пак погалва цигулката стара. ...
  566 
Животът е красива фантазия,
ако сам го направиш такъв,
или е сладка инвазия,
или болка до кръв.
Той не признава закони, ...
  325 
Животът ни обръща се за миг
и преобръща цялата Вселена.
Един обикновен любовен стих,
една поляна пъстра и зелена.
Една жена с усмихнати очи, ...
  530 
Я сегодня ловлю голубое
На белилах Мане,
В сажах Гойи
И на суриках в свитках Востока
Глубина голубая высОко ...
  2515 
Витоша облече
облачно елече,
че е хладно вече.
Есен е, човече.
  739 
Търсих те. Намирах те.
Намирах те. Губих те.
Къде си?
Търся те. Няма те.
Няма те. Губя се. ...
  382 
Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства ...
  646 
ВИНАГИ ЧУЖДА
Обичам единствено тебе,
владееш ти ум и мечти,
тъй както е въздух потребен,
така си ми нужна и ти! ...
  381 
Кой казва, че ще свършат чудесата?
Това не може лесно да се случи.
Не е ли чудо всъщност, на земята
най-верният приятел, че е куче?
Не е ли чудо всяка птича песен, ...
  400 
Чезне моят кратък земен път,
от мрак загадъчен ще се ужасим.
Жесток ли е наистина светът,
ще загинем ли, или ще се спасим!?
Губят се последните лъчи, ...
  459 
Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...
  579  12 
Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Коя ...
  1235  20 
Една песен на моя приятел Зоро
  2099 
  1202  15 
Какво, че утрото на есента
посреща този ден така мъгливо...
Щом ти погледнеш ме сега с мечта
в душата е надеждно и красиво.
Намръщено небето е и сиво, ...
  1110  10 
В сърцето си знам, че ти ще ме помниш с добро,
знам го че това е краят ужасен дошъл за нас,
но не мога да те пусна туко така,
настъпи страшна буря в душата ми нежна,
опитвам се със зъби и нокти да изляза от болката страшна, ...
  446 
Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното, ...
  289 
Моя вечна любов, разбери
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...
  444  10  14 
ЖАДНИ РЪЦЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
между нас
утрото
постила счупената ...
  631 
Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...
  576  10  20 
Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...
  477 
Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...
  2098  11  51 
БЕЗЛУННА НОЩ
Тъмен като нощ безлунна,
тих като безлунна нощ…
Не дочувам вече струна
да трепти с копнеж и с мощ. ...
  437 
I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова. ...
  1163  28 
Предложения
: ??:??