5.11.2011 г., 17:41 ч.

А бяхме деца... 

  Проза
719 0 6
1 мин за четене
Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзнателно, винаги са били особено жестоки, когато вземат някой на прицел.
В глъчката изплуваха фрази като "кьопавия" и "изрод, коя ще те вземе теб, бе" в комбинация с ехидни погледи.
А човекът не беше виновен за недъга си. Искаше да тича с децата и самият той да създаде семейство и дете, но уви.
И от това го болеше, много...
Колекционерската страст сякаш го изваждаше от действителността и гледаше, колкото се може повече време да прекарва надвесен над албумите с марки, класьорите с монети и значки.
Едно от хлапетата беше особено брутално и не спираше с гаврите, дори другарчетата му го приканваха да не се унася.
Един ден на човека му писна и реши да вземе мерки.
- Ела, моето момче, да ти подаря ед ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Милотинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??