Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според мен, дядо трябва да е рекъл,щото аз не знаех въобще какво е това чудо, дето той му вика „кино”! Беше ми казал само, че работи с ток, дето пък вървял по едни жици…
Когато опъваха в село жиците за електричеството, баба рече на дядо Геню падарина:
- И к’во, тия жици ли ша светят!...
Пък дядо Геню отвърна като държавен човек, дето разбира работите:
- Ша светнат жиците, гато светнат гъзовете ни… Ясно!...
Толкова, той не е от приказливите - малко думи, ама на място, който разбрал, разбрал…
Понякога си приказва малко на хакереде, демек: Казвам ти дъще, сещай се, снахо! Тогава не разбрах що каза тая приказка за тока, ама сега разбирам, надявам се и вие…
Което си е така, така е - например, виждал съм ...