МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на диванчето в средата на залата, поех дълбоко от хладния въздух и се загледах в стената пред мен.
Погледът ми се спря на нещо като портрет на човекоподобно същество, което или беше много късокрако, или творецът беше решил да го изобрази до коленете.
Моделът явно е бил от мъжки пол, защото съществото от портрета имаше голяма плешивина на темето, заобиколена с вирнати кичури, които наподобяваха рога. Под тях се гушиха свински ушички, между които разкриваше редки зъби, широко ухилената уста. Врат липсваше, а четката не се беше постарала да даде яснота, къде свършват гърдите и започва коремът, защото между всичките копчета на ризата бяха извадени на показ части от рунтава плът.
Любопитството наддел ...