разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - един що годе сносен покрив, даден ми безвъзмездно от социалните служби. Все по-трудно ставам от стола, защото теглото ми се увеличава със всеки изминал ден. Навярно това е резултат от от непрекъснатият глад, който изпитвам и който потушавам с безбрежни количества нискокачествена храна, за която давам почти цялата си социална пенсия!
Причините да съм в това незавидно състояние са доста дълбоки и аз така и не се престраших да ги споделя с никой. Може би ако го бях сторил щях да имам някаква надежда да получа поне минимално разбирателство от моите близки, роднини и приятели, които съвсем незаслужено ме отритнаха и изгониха. Точно поради това аз искам тази история да достигне до всички, защото име ...