СПЕЦИАЛНА ПОРЪЧКА
Него ден не бях в кварталното кафене. Избягвам го чат-пат, защото там се пуши, а аз се мъча да ги отказвам. Не бях се отказал, обаче от чайчето с конячето и тъкмо кротко си го сърбах, когато чух гласа:
- Даскале, може ли?
Беше непознат за мен едър мъжага. Набор, или някъде наоколо. Седна срещу ми, видимо угрижен: - Кво ще пиеш?
- От непознати не приемам – без да му се сопвам, си издекламирах един от принципите аз, а той ме погледна право в очите и съвсем спокойно обясни:
- Познаваме се даскале, от по-долните класове бях. После бяхме в различни техникуми. Ти отиде да следваш, пък аз като завърших морското, се качих на траулерите и така-така, докато посткомунистите ги разпродадоха на безценица... Да ти взема едно коняче, а?
- Добре де – кандисах аз, - ама да е „Плиска” и в конячна, и подгрята чаша.
Загледах го докато отиваше и се връщаше от бара, ама убий ме, нищо не ми говореше физиономията му. Като седна, рече „наздраве” и без да се чукаме, отпихме.
- Как ти беше имет ...