Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на моите деца, но тогава нямаше друг начин, а и времената, както казват старите хора, бяха различни.
То си беше цяло преживяване да се возиш с влак. Нямаше автобуси по големите дистанции, а леките автомобили бяха рядкост. Изискваха се определени знания и сръчности, ако искаше човек да пътува що-годе прилично. Задача № 1 беше да си намериш място, първо до прозореца в коридора, а после, ако ти излезе късметът, и за сядане. Чак след това можеше да се говори за чистота, комфорт и добри спътници. Те, последните, са главно два типа: или мълчат като непалещ Москвич и вадят и дъвчат непрекъснато нещо от торбите, или пък не можеш да им затвориш устата - сякаш идват от парламента или от предизборен митинг. ...