40 917 резултата
Оцелях. И тази буря преодолях. Небесата се отвориха над мен и с вик последен, при себе си ме призова - ''Ела!'' Понечих да тръгна, но нещо ме спря, една ръка. Някой нещо промълви, Боже сякаш бе ти. Небето си ''разтворил'' за мен, но не искам още при теб, та ти си във мен. Аз още няма да дойда, Боже, ...
  656 
Изяде ли мишката книжката?
С наближаването на празниците, в адвокатската кантора настъпваше пълен хаос. Хора летяха нагоре надолу, приключвайки последните си длъжности, други пък бързаха да затворят някое дело, а трети стояха в огромния склад, в който се пазеха всичката документация и се опитваха да ...
  1472 
НА ГОСТИ
Виолета беше на около седемнадесет години. Беше единствено дете и родителите й много я обичаха.Но точно този ден майка й много я ядоса и тя тръгна да търси баща си, който работеше някъде наблизо, за да му се оплаче. Тръгна надолу по улицата, защото знаеше, че той е там.
Когато стигна до кра ...
  431 
Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...
  490 
Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им на ...
  1148 
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...
  760 
ЛИСУНГЕРЪТ
Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Ос ...
  1449 
Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...
  1069 
Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...
  475 
Това българите сме упорито и опърничаво племе. Толкова сме опърничави, че даже Шекспир вероятно е черпил тежък челен опит от познанството си с някой нашенски „булгар” за написването на „Укротяване на опърничавата”. Инатим се за спорта, за кеф, за оцеляване. Инатим се на КАТ (айде да видиш, че няма д ...
  1009 
Втора глава
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...
  955 
От днес започвам публикуването на няколкогодишния ми труд, озаглавен "ЕДЕМ"
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и пре ...
  604 
Това е онзи момент, в който два погледа се пресичат - нейната преценка клони към „по-скоро „да”, а моята е „защо не”. Случва се в трамвая, навсякъде и никъде, във всеки трамвай.
Аз премислям за части от секундата. Във вътрешността на съзнанието ми изникват мисли, достойни за определението „греховни” ...
  793 
Днес запалихме Коледната елха пред супермаркета. Изгоря заедно с още 12 автомобила.
Имам усещането, че България е ударена с оръжие за масово изпростяване с голям обсег.
Днес една жена искаше да ù говоря за много, много мръсни неща. Казах ù само две и тя избяга - ризи и чорапи...
Не страшно ако жена ...
  1015 
Моето име е Клошар
ЧАСТ 4 последна
Звезда се поколеба, намести очилата си и каза плахо:
─ Не съм много запозната, но имаме лекции по основи на религиите…Та там не съм срещала нищо за болката…Зная само, че в Новия завет пише, че любовта покрива много грехове.
Мъжът я гледаше съсредоточено: ...
  1261 
НИКУЛДЕН
Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.
Заразпитвах какво ...
  1687 
Искам да се губя в перфектния ти образ. Искам и да те усетя... теб и всичките ти превъплъщения. Мечтая просто да се взирам в необятността ти, която е неизмерима. Обичам, когато забравям, че съществувам. Обичам това чувство, защото ти ми го даваш.
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, х ...
  715 
ОПЕЛО
Не е работа туй, да ти умре попът. Прибрал се след сутрешната литургия, турила му Баба Попадия шишето и салатката отпреде и се връцнала до кухнята да застрои мисирешката чорба. Кога се върнала, бре-е-е на попа главата у салатата. Ревнала попадията както му е реда, насъбрали се комшийките, викн ...
  992  10 
“Миг”
Сега съм на терасата. Тук. После в леглото. Там!
Да, за утре къде ще съм, знам, но за другиден?... Не знам.
Вдишвам въздуха с пълни дробове. Вдишвам както често забравяме, че можем
и частица поемам живот от този миг, защото е различен, както миг със миг. ...
  582 
Чат закачка
Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа някол ...
  3121 
Моето име е Клошар
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше о ...
  1848 
Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
  952 
Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех - майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с тов ...
  909 
Селото, в което всяко лято ме изпращаха на почивка при баба и дядо, се казваше село Нушево. Сгушено в планината, зиме пустеееше, лятото се оживяваше от детски смях. Всичките му къщи се пълнеха с деца - малки и големи, които родителите пращаха на бабин дом и спокойно ходеха на работа. Лятото на село ...
  931 
"Помощ!"...
Сърцето ми крещи за помощ... Крещи в агония.
"Помощ!"...
Душата ми вика за помощ... Вика от болка.
"Помощ!"... ...
  816 
Така се случи...
Един ден просто всичко свърши.
Той си тръгна по неговия начин, без да казва нищо.
Просто го видях как върви към метрото, прошепна ми с поглед колко много съжалява.
Съжаляваше, what ever. Не се обърна, не откъснах очи от него, ...
  911 
Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...
  816 
Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...
  542 
Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...
  784 
Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...
  825 
Моето име е Клошар
"Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
Оскар Уайлд
Тази сутрин Звезда беше в добро настроение. Тананикаше си весело докато чакаше кафемашината да пусне и второто кафе. Засмя се наум и си помисли: „Най-после успях да му вляза под дебелата кожа! Хи-хи! Вчера докато си ...
  808 
Аз съм само едно куче. Едно обикновено, да кажем, Софийско куче. Ако ме питате за адрес, нямам такъв – бездомен съм. А как се озовах тук, това е друга история. Мълчалив съм по природа, не съм агресивен, не говоря (лая) много, но пък мисля задълбочено и с поглед към бъдещето. Настоящето е моето бъдещ ...
  947 
Още е рано за Коледа, но... навън има сняг. А дойде ли първият сняг почвам да мисля за нея. По Коледа ставали чудеса... стават – ако ги пожелаеш. Стават по всяко време, всеки сезон от годината стига много да искаш нещо. Не вярвате ли? Ами опитайте! Аз го вярвам и знам, че се случва! Случвали са ми с ...
  952 
Било е там някога...
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни н ...
  735 
Боян тъкмо се прибираше от поредната обиколка из западните части на страната.
Беше излекувал дузина безнадеждно болни и се чувстваше изтощен.
Реши, че ще се отдаде на няколкодневна медитация, за да възвърне силите си, но един от слугите донесе новина, която видимо щеше да промени плановете.
Баща му, ...
  565 
Онова чувство... Което предизвиква и радост, и тъга в един и същ момент. Което те изстрелва на върха на щастието и което те хвърля в мрачните дълбини на друг живот, неописуемо болезнен. Но каквото и да прави с теб, това чувство те поддържа жив. Вкарва отровата си в тялото ти, превзема те, обгръща те ...
  1023 
Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях на ...
  627 
Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото...
Чужди са.
Чаршафи с петна от... ...
  577 
Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го, още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Так ...
  774 
Идеята за Славейчето е заимствана от приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"
Искаш да ти разкажа история. Каква? Трагедия? Няма проблем. Моят живот е трагедия. Или поне част от него. Искаш да ти разкажа тази част? Няма проблем. Слушай...
Преди всичко трябва да знаеш, че някои хора в живота ни с ...
  1046 
Предложения
: ??:??