40 918 резултата
Дълго вървях на високите си токчета... Краката ми се разраниха и почти заприличаха на криле. Но аз не съм ангел. Не съм и човек. Какво съм тогава?
Аз съм жена. А жената не е човешко същество. Човешките същества плачат, щом ги боли. Усмихват се, когато са щастливи. Могат да си позволят да не са в нас ...
  950 
Прекрасно. Невероятно. Уникално. Всички тези думи описват онази целувка. Наистина, как изобщо съм се усъмнила в него дори за момент? Той е перфектен. Единственият проблем беше, че малко се страхувах някой познат да не ме види и изпорти на нашите, защото все пак живея в малък град и всички се познава ...
  1082 
Емилия и Анна
Глава втора
След смъртта на Борис, живота на д-р Анна Симеонова се превърна в поредица от злополучни събития. Сякаш бентът на нещастието се беше отприщил, и заливаше живота на една силна жена, за да я превърне в играчка в ръцете на съдбата.
Единствената й дъщеря, неочаквано се омъжи за ...
  1029 
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
  1432 
Затворих очите си, сякаш насила се опитвах да заспя, но се получаваше. Въртях се, беше ми горещо, а навън се сипеше сняг.
И така с течение на часове. Не издържах, станах, облякох се и излязох да се разходя, нещо мъчеше съзнанието ми.
Точно на излизане пред мен се бе свило бездомно куче, което ме нак ...
  572 
МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който с ...
  755 
Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...
  528 
Поредните петдесет грама утеха току-що отидоха по предназначение. Мразя хладните октомврийски нощи, в които си блъскам главата в стените, а мислите ми, оскотели и премръзнали, се блъскат в моята глава. Сякаш ще открият отговор. Сякаш ще намерят причина да съществувам.
Той пак спи до мен и сладко се ...
  912 
Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че ...
  1380 
Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...
  759 
Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, ...
  984 
Час: 17:23 В парка...
Дата: 06. X. 2013г. Плаче ми се...
Боли ме... сърцето
Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за ...
  1129 
Морковите
15 септември. Първият учебен ден. Дворът на елитна езикова гимназия. Първи трепети за новоприетите ученици и техните близки.
“Старите” взимат страха на “зайците” като ги замерят с моркови. Из въздуха летят зеленчуци. Всеки се пази и си търси безопасно място в навалицата.
Само един храбър ч ...
  603 
3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
  984 
Имало едно време царица на име Тенебрис, нейните коси били черни като нощта, очите дълбоки и тъмни като пропаст, а лицето й бледо и безчувствено като лед. Една студена зимна нощ тя стояла и гледала как от небето се проронвали сребристи, бели снежинки, те танцували възторжено във въздуха и се радвали ...
  1165 
В късните часове на нощта доктор Джекил сменяше снимката на ФБ профила си с тази на мистър Хайд...
Изживяваше много труден период от живота си - от милиардер се превърна в милионер...
Зъболекарски фолклор: Апетитът идва с ваденето...
Какво мога да кажа за първата си стихосбирка - на първо четене, вс ...
  1163 
Когато бяха малки, децата прекарваха ваканциите при баба си. И колкото и нежни да бяха снахо-свекървенските чувства, радващи се на абсолютна взаимност, не мога да отрека, че баба им изигра огромна възпитателна роля. Чрез приказки тя учеше децата на житейските мъдрости. Някакви нейни си приказки. Фол ...
  972 
Суетата ми дръзко потропва на високите си токчета. Целува страстно отражението си по витрините. После замира, почти в транс, усетила внезапно топлите му устни върху челото си. Той е вятърът, прегърнал есенните листа в хладна феерия. Той е истината, проблясваща в очите ми след първата сълза. Той е то ...
  1065 
Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...
  914 
Урок номер пет - При лекаря
Дано да не ви се налага, но ако трябва да посетите лекар заради болно гърло например, ви предлагам следните съвети:
1.Секретарките обикновено не говорят бъкел английски. Думите на френски, които вече знаете, като „хляб”, „хубав ден” и „разбира се”, няма да ви свършат мног ...
  1695 
Женя - една Божия милувка
Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя. Около мен имаше раз ...
  797 
Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...
  755 
Урок номер четири - В университета
Ако решите да се записвате на курсове в университета, почти е сигурно, че те ще са на френски. Най-вероятно, преди да ви запишат, ще ви попитат дали говорите френски. Гордо кажете „Уи!” , като може за авторитет да добавите „Биен сюр!” („Разбира се!”) и да погледнет ...
  874  11 
Гора, дъжд, мирис на влага, есенна тежка зеленина, мека, пружинираща пръст под краката, около 2000 метра надморска височина, които се усещат заради по-острия студен въздух, който влиза в дробовете ти и те кара да издишаш пара. Завалява по-силно и се чудиш къде да се скриеш заедно с другаря до тебе. ...
  1017 
Нощен живот
Всичко това се разказва за едно момиче. Момиче, което обича забавленията, алкохола, високите скорости, леките наркотици, скъпите дрехи, марковите обувки, богатите мъже и най-вече флиртовете и секса.
Всичко започна в училище. Класовете се променяха, а заедно с тях, и приятелите. Новите ù ...
  1227 
ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято е оная неопределена възраст на есента, която настъпва в различни периоди от живота ù. Понякога ще разпусне коси в нейната младост, друг път в зрелостта ù, но никога накрая на дните ù. За тогава то няма подходящи топли дрехи. Нещо повече – в края си циганското лято остав ...
  1617 
ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...
  1977  22 
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...
  700 
Усмихни се въпреки всичко.
Усмихни се заради мен.
Куршумите вечно ще летят, но по тези, които бягат.
Гробищните порти ще чакат всички нас, но и там пътят се дели.
Понякога ще бъде трудно, всичкият този дъжд, в който всяка капка е страдание, но запази себе си и се усмихни. ...
  1525 
2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
  1250 
Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - д ...
  643 
Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...
  1115 
Урок номер три – в магазина
Така. След като сте купили хляб и сте си дали панталона на химическо, вероятно ще трябва да минете през магазина. Аз ще говоря за хранителен магазин, но урокът важи за всякакви магазини изобщо. Хубавото на магазина е, че никой няма да Ви досажда, докато си избирате продук ...
  759 
Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой... Ос ...
  659 
Благодаря на всички ви за отзивите и съветите! Ето го и продължението.
-------------------------------------------------------
- Че каква мистерия, бе момче, самo мистерии са ви на вас в главите на младите южняци.
На стария Будай Андрус изглежа му трябваше поне литър уиски, за да почне да се напива. ...
  666 
1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
  896 
Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясн ...
  1964  17 
Стоя тук и си мисля за теб… Да, точно така, за теб си мисля… и знаеш ли какво, осъзнах, че съм забравил да ти кажа „благодаря”. Да ти благодаря за това, че ми позволи да стана за малко част от живота ти, че ми позволи да милвам всеки ден косите ти. Позволи ми да прекарам утрото и вечерите си с теб с ...
  1625 
А те - мокрите и студени пръсти търсят топлина…
Спирам се. Не само а да се огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно - такова - хем тръпки те побиват - хем приятно усещане е…
А кръчмата - ей я там! Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата ù, пуши лулата си… Мирис ...
  673 
Зимата беше близо. Дните ставаха все по-къси, а нощите понякога изглеждаха безкрайни. Слънцето все по-рядко си проправяше път между тъмните облаци в небето. А радостните птичи песни отдавна си бяха отишли. Студът бе сковал земята. И сякаш това променяше хората. По улиците можеше да се видят все начу ...
  771 
Предложения
: ??:??