40 918 резултата
Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...
  724  10 
  947 
НА СПА С ГАНЬО
Вече си мисля, че ме следи, или пък ми е пратен като СРС. Където и да мръдна и ей го. Зимата даже на лифта до мен се беше качил.
Забелязах го още като си вадеше куфарите от багажника пред хотела, щото наред с тях свали и две литрови бутилки от ония, дето преди време продаваха олиото в ...
  767  11 
Днес разбрах, че съм един дъртак загубен!
Преди пет часа от издателството ми пратиха страниран файл на моята книга. Всичко добре, но гледам, на една страница се поместват 33 вместо 37 реда, и 50 вместо 55 символа. Както пожелах при поръчката.
Веднага заподозрях, че нещо не са добре нещата. Отидох до ...
  1058 
Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше ...
  1025 
ОСМА ГЛАВА
Клейтън беше пристигнал в дома на родителите си с половин час по-рано от сестричката си. Имаше възможност да обсъди с Ранди Лоукър футболният сезон и да помогне на Раджина Лоукър с приготвянето на вечерята и подреждането на трапезата. Оставаше му още свободно време, в което да седнеше в д ...
  640 
Защо не проумяваш,
че когато с мене разговаряш,
без дори да се напрягаш,
няма лесно да избягаш,
от въпроса неудобен, ...
  437 
Наскоро гледах по една телевизия предаване за музикалните соцвеличия. Гледах кумирите си от младите години, звучаха мелодиите на младостта. И ми се случи нещо, от което ежедневието ме бе лишило. Замислих се.
Замислих се и разбрах колко съм бил щастлив. Щастлив с възможността да гледам естрадни конце ...
  739 
СВИНЬКЯТА
От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:
- Де се губиш, бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв, оклюман ми са вижда.
- Върнах се б ...
  1632  19 
Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите. Малък, каменен, тесен, обрасъл с мъх и папрати. В подстъпите на Балкана. Може и ...
  1007 
НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ТРЕТА ( НОВО НАЧАЛО )
На сутринта Джош се събуди свеж и готов за закуска. Беше в добро настроение от мига, в който Лейла прие да се срещне с него. Нямаше търпение за предстоящата вечер. Сънят трудно дойде при него през нощта от вълнение. Два часа бе мислил за миналото си с ...
  751 
СЕДМА ГЛАВА
Тайра беше успяла да намери време, за да изпрати на летището Джорджия и Крисчън. Бе й мъчно, че за кратък период нямаше да вижда най-добрата си приятелка. Знаеше, че компанията и дясната ръка на Джорджи в магазина щяха да й липсват. Беше време за Тайра да се научи да ръководи бутика сама ...
  554 
„Който пее, зло не мисли.”
... но от песните ухае
Най-различен аромат.
Който слуша рядко знае
Крайния им резултат. ...
  602 
Срещаме много хора. Някои от тях ни правят по-слаби, чупливи и ни карат да се чувстваме като нищо... Сякаш сме нищо. Нараняват ни с думи и действия и когато заставаме пред огледалото, мразим онова, което виждаме. Дори и след като тези хора си заминат, болката остава и все още не харесваме отражениет ...
  757 
Гневът беше неизменна част от неговото ежедневие, сякаш той беше пристрастен към моментите, в които кръвта му кипваше от яд. Понякога даже си мислеше, че е зависим към това чувство на нахлуваща кръв в главата, ускорения пулс му даваше тонус на живота, разширените зеници го караха да се чувства като ...
  743 
ШЕСТА ГЛАВА
– Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.
Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да о ...
  639 
Сърцето ранено е, като птица, на която са отрязали крилете. Болката, която чувства от унижението е нищо в сравнение с досегашните болки, породени от „бодлите на розите”, подарявани от безчувствените, търсещи само забавление мъже! Оковано в собствения си страх и болка, свито на топка, то очакваше при ...
  893 
ужаси
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори уби ...
  579 
КОФТЕЙЛ
Грешката в заглавието е умишлена. Даже много е миш(с)лена, щото този разказ е писан на другия ден.
Били сте на коктейл, нали? Няма начин да не сте били, защото сега банкети вече няма. Ама питали ли сте се, защо едното е коктейл, пък другото банкет? Ей сега ще се опитам да го разясня, не зара ...
  821 
(Продължение)
- Айде, гепектрегер! - подвиквам на Дамбата - Германците идват! Стига си зяпал и точил лиги по Лилянчето, ами се стягай. Искам да ги обуем здравата.
- И аз искам да ги обуем здравата, да им пръснем шушоните направо, измекярите!
Дамбата е свестен пич и аз много си го харесвам, понеже ни ...
  868 
Той спря да се мята и извива и покорно се впери очите й. Докато вампирката гледаше в него, съзнанието й регистрира, че владее тялото му изцяло, бе в състояние да го превърне в безмозъчен роб. Но не искаше това. Копелето трябваше да си плати за всичко, което й бе причинил. Тихият, мелодичен глас на м ...
  809 
Глава 4
Гарванът
Небето беше мрачно, черните облаци прииждаха, а черният им цвят се смесваше с безкрайната мъгла, сякаш всеки момент щяха да се стоварят върху вековната земя, която се пропукваше от тъга. Дъждът отпиваше от мраморния под, кървавите следи в златния орден. Далеч от това място, имаше др ...
  708 
"Да живееш зад маски"
Гл. 2
Изпратих SMS:
„Ще говорим довечера“
Щом влязох в стаята си (143) ...
  936 
Не бях наясно със своята странност чак докъм шестнайстата си година. Трябваше да се заровя в купища книги, да изгледам няколко филма и най-вече, да проведа един изключително специален разговор, за да осъзная за какво става дума.
Специалният човек, с когото проведох въпросния разговор, беше моята пра ...
  854 
Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още потръпваха при спомена за нежният натиск върху ...
  650 
Есенният дъх се усещаше в речния бриз и караше момчето да стиска по-силно ръката ù, опасявайки се да не избяга и тя заедно с лятото.
Момичето се усмихна, сякаш отгатна опасенията му, след което се изплези, отскубна се, побягна и каза през глава:
- Ако ме хванеш, ще остана с теб завинаги!
Гониха се и ...
  1468 
Тя крачеше спокойно в нощта. Оловно-сивите облаци, които връхлетяха над града по-рано изливаха пороен и студен дъжд. Появил се беше и поривист вятър, който развяваше кожената пелерина около тялото на жената. Сетивата й бяха изострени и улавяха и най-малкия шум наоколо. Нищо не беше в състояние да я ...
  1429 
ПЕТА ГЛАВА
Бруно пристигна точно на време, за да вземе Тайра от апартамента й и да отидат в неговото жилище за започване на работата му върху картината, която искаше да й направи.
Всъщност, това беше само един малък повод, за да може да прекара време с нея и да я опознае малко повече. Вече напълно р ...
  601 
Започнах всеки ден да се питам "Къде съм?". Достигнах такъв етап от живота си, в който не желая да се доверявам, да споделям, да се отдавам и да се разкривам пред някого. Вече го направих, но резултатът не беше такъв, какъвто очаквах. Какъв е тогава смисълът от всичко това? Дори когато ме опознаха, ...
  1173 
ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН НА ДАСКАЛИЦА ИЦА
Гимназиалната учителка Христина Христова, по известна в провинциалното градче като Даскалица Ица, още от събота се застяга за първия работен ден на новата учебна година.
Отпусна няколко от плисетата на копринената си рокля, сама се боядиса в любимият си сламенорус ...
  1089  13 
Точно сега имам нужда
от твоята прегръдка.
Да почувствам твоето присъствие.
Както обичаш да правиш,
да ме прегръщаш и целуваш, ...
  830 
Да чува господ да не ти излезе дума,момче. Излезе ли ще я носиш до гроб, че и подире. Иди доказвай, че не си такъв, ако си нямаш работа. Нарочиха ме навремето за олигофрен и глупак, ей богу, такъв си останах и до днес. Колко лобут съм изял, за да ме вразумят и колко присмех съм претърпял, нямаш си н ...
  1571 
Беше привършил работния ден - пребледнял, копнеещ да дойде моментът, в който ще я види отново. Въпреки множеството им раздели тя все още вярваше че са един за друг.
Чакаше асансьора делящ го от работата и света навън. Капнал, реши да се обади на половинката си, за да си предаде не дотолкова отчаян в ...
  797 
- Ще отида да видя Миранда. – казах на моята приятелка Джесика. Миранда беше моя приятелка от по-горния клас. Тя беше на 18, а аз на 17.
- Отново ли ще ме оставиш сама, Лия? – попита ме Джес с големи невинни очи. Винаги се разхождахме по коридорите на училището, но веднъж дневно отивах при Миранда, ...
  1242 
Лятото прегръщало есента. Септември се усмихвал от календара. Дърветата започвали да сменят премяната си, окъпвайки се в огнени цветове. Нощите вече не били така горещи, а студеният вятър все по-често се разхождал наоколо. Щъркелите вече ги нямало, лястовичките също тръгвали на път. Всички прелетни ...
  990 
НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето мом ...
  650 
Виж, Миле, аз съм безпощадно възмутен от ситуацията. Значи, казвам ти, от скоро съм в тая София и хич не съм доволен! Слушай сега какво ще ти разкажа. Една вечер, началото на септември, края на хубавото, топло лято, си хващам аз влака към Плевен. Викам си, я да върна старите времена назад и да си вз ...
  590 
Правилата на играта
-И повече откази не приемам! Стига си се оправдавал с тази твоя работа, че не сме се виждали от по-миналата зима. Последния път ние бяхме у вас, сега е ваш ред! Казвай за кога да го планираме? - сърдито нареждаше приятелят ми в телефонната слушалка.
Прав беше, да му се не види! П ...
  2999 
Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...
  896 
Ужасът в Дъруент
Това е втора част на разказа! По-рано (вчера) съм пуснал първата.
„Скъпи господин Феч,
Съжалявам за неуспешния Ви опит. Бих дошъл до Дъруент, ако можех да Ви помогна. Уви, Вие сте единственият, който може да доведе нещата докрай. Когато Вирунас обсеби някого, може както да го остави ...
  755 
Предложения
: ??:??