40 918 резултата
Наистина имаше буря. Мокрите клони шибаха бясно стената на атрактивната фасада на клиниката под напора на вятъра, тънки пръски дъжд се лепяха по огледалните прозорци. Мониторът в стаята на Виктор Конъли пищеше ли, пищеше-зловещо и неестествено, раздирайки стерилната тишина на болничния коридор. Момч ...
834
Закъснях, извинявай!
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...
502
Безсъниците на една надежда 3
След повече от седмица, изпълнена с тревоги и отчаяние, Рамона взе категоричното решение, че настоящата й безсмислена връзка трябва да бъде прекратена веднъж и завинаги!
Ясно осъзнаваше, че животът й можеше да бъде далеч по-стойностен и смислен, стига в миналото да не б ...
След повече от седмица, изпълнена с тревоги и отчаяние, Рамона взе категоричното решение, че настоящата й безсмислена връзка трябва да бъде прекратена веднъж и завинаги!
Ясно осъзнаваше, че животът й можеше да бъде далеч по-стойностен и смислен, стига в миналото да не б ...
559
1
До мен, когато бях на 13.
Десислава. Знам, че изобщо не харесваш името си. Не гарантирам, че това ще се промени. Аз още се боря с някои предразсъдъци, които имам относно него. Но това е просто име. То не те определя. От него не зависят изборите, които ще направиш, нито постъпките ти. Затова не се ко ...
Десислава. Знам, че изобщо не харесваш името си. Не гарантирам, че това ще се промени. Аз още се боря с някои предразсъдъци, които имам относно него. Но това е просто име. То не те определя. От него не зависят изборите, които ще направиш, нито постъпките ти. Затова не се ко ...
684
1
-Бунтовниците нямат никакъв шанс, нали знаеш? В момента ги изтласкват от двореца, а генералите ми ще потушат този нелеп метеж!
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...
886
Безсъниците на една надежда 2
Рамона тръпнеше в очакване. Наближаваше уикендът - двата дни, в които тя се виждаше с него. Трескаво мислеше какво поведение да демонстрира, така че да се държи на положение и да не показва и ни най-малка следа от несигурност. Опитваше се да изгради стратегия, която да ...
Рамона тръпнеше в очакване. Наближаваше уикендът - двата дни, в които тя се виждаше с него. Трескаво мислеше какво поведение да демонстрира, така че да се държи на положение и да не показва и ни най-малка следа от несигурност. Опитваше се да изгради стратегия, която да ...
657
8
ИЗКУШЕНИЕ
„Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солни ...
„Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солни ...
715
17
Виктор се въртеше в просъница в тясната кушетка. В стаята беше тъмно, едва различаваше очертанията на предметите, щорите на остъклените стени бяха спуснати, едва-едва проникваше безцветна светлина от неоновите лампи в коридора. Имаше часовник на стената-във всяка болнична стая има часовник. Този тук ...
772
1
Тъща ми Пенелопа
Латинка МИНКОВА
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъстът отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да сп ...
Латинка МИНКОВА
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъстът отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да сп ...
1015
6
Добрият стар шах... Мислите, че там поне има ред и правила. Е, нищо подобно. От много време не бях го отваряла, но и там нищо не същото:
Черната царица вече е с белия цар.
Черният цар, осъзнал своята принадлежност, е влюбен в един от офицерите си.
Офицерът, скрил някъде бойния флаг, развява байрак с ...
Черната царица вече е с белия цар.
Черният цар, осъзнал своята принадлежност, е влюбен в един от офицерите си.
Офицерът, скрил някъде бойния флаг, развява байрак с ...
568
4
Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обич ...
630
1
- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...
805
9
Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. There were people of course that slipped carelessly forward taking advantage from the absentmindedness of those before them. The queue often shook with arguments but sometimes everybody just bowed their h ...
2302
1069
1
-Тими, не ходи там! Опасно е!
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...
937
БАЙ ГАНЬО НА МОРЕ
Още по-хубав е Бургаският плаж това лято. С душове и чешмички, с кортове и игрища, със зони с безплатни чадъри и зони без чадъри, и без странстващи мургави сладоледо-, гевреко- и царевицопродавачи, за гордост на бургазлии и за яд на варналии.
- Я, направете място, бе – измъкна ме о ...
Още по-хубав е Бургаският плаж това лято. С душове и чешмички, с кортове и игрища, със зони с безплатни чадъри и зони без чадъри, и без странстващи мургави сладоледо-, гевреко- и царевицопродавачи, за гордост на бургазлии и за яд на варналии.
- Я, направете място, бе – измъкна ме о ...
1164
16
Безсъниците на една надежда
В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последн ...
В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последн ...
677
7
- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...
900
1
Не ме карай да избирам.
Миришеш ми на пияни вишни.
Нощта ми мирише на свобода.
Устните ти са прекрасни.
Ала вятърът целува лицето ми ...
Миришеш ми на пияни вишни.
Нощта ми мирише на свобода.
Устните ти са прекрасни.
Ала вятърът целува лицето ми ...
577
Може да си горе на черешата и пак да нямаш пряка видимост към черешката на тортата...
Като бивши съпрузи, решиха да пият на ЕКС...
Цяла нощ правих изкуствено дишане на една бутилка уиски и накрая изпаднах в медикаментозна кома...
Човек първо изневерява на себе си. Оттам нататък, е лесно...
Забавно е ...
Като бивши съпрузи, решиха да пият на ЕКС...
Цяла нощ правих изкуствено дишане на една бутилка уиски и накрая изпаднах в медикаментозна кома...
Човек първо изневерява на себе си. Оттам нататък, е лесно...
Забавно е ...
1341
10
Нощта беше обгърнала града в мрачната си прегръдка, докато високо в небето нейната спътница Луната ярко грееше. Озаряваше непрогледните малки улички, затихналите сгради и опустелите паркове като фар, чиято бяла светлина упътва блуждаещите вечерни създания, които упорито бягаха от общоприетото правил ...
798
Искам! Не искам! Искам! Не искам!
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...
628
2
- И какво ще правим сега? - попита тя, когато вече бяха почти приключили промяната ù, а денят беше към края си.
- О, скъпа моя Сали! - възкликна той и обви лицето ù в шепите си, поглъщайки я със стъклените си очи. - Има още много път да извървиш.
Стояха по средата на улицата. Тя тръпнеше в очакване ...
- О, скъпа моя Сали! - възкликна той и обви лицето ù в шепите си, поглъщайки я със стъклените си очи. - Има още много път да извървиш.
Стояха по средата на улицата. Тя тръпнеше в очакване ...
1385
Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
1170
1
Лили е на рецепцията днес и добре че е тя, та да има нещо хубаво, по което мога да се зазяпвам. Красотата ù ярко контрастира с интериорната грозота на фоайето, плод на парвенющината на някоя добруджанска селянка, явно сериозно изживяваща се като дизайнер. Всеки в тази странна страна прави това, от к ...
881
4
Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя ...
927
2
-Гушни ме!
Прегърнах малкото телце , силно и нежно го притиснах към себе си.
-Така ли гушкат майките?
Страшен въпрос. Удар през лицето с юмрук. Не бях готова да отговоря. Притиснах я още по-силно и започнах да я галя.
-Кажи де, така ли гушкат майките. ...
Прегърнах малкото телце , силно и нежно го притиснах към себе си.
-Така ли гушкат майките?
Страшен въпрос. Удар през лицето с юмрук. Не бях готова да отговоря. Притиснах я още по-силно и започнах да я галя.
-Кажи де, така ли гушкат майките. ...
1079
24
В памет на моя скъп и незабравим братовчед Денчо. Ранно утро е. На прага на старата двуката дядова къща съм. Тя цялата е плетена, а в гредите ù няма нито един пирон. Ковани са само с дървени клечки. Отвън е небесносиня. Като късче небе кацнало в горния край на двора. Обувам едни огромни „лепки”, изр ...
641
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на сел ...
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на сел ...
1207
14
Да, истинска червенокоса...Слезе от масата-невероятно гъвкаво тяло, едва ли не съвършено. Почти гола, но не съвсем. Няколко копринени шала галеха широките й бедра, увиваха се около тях, докато пристъпваше към него, подканваха да ги свали, за да прокара собствените си треперещи длани по тази толкова ...
918
КРАЯТ НА АВГУСТ
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и на ...
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и на ...
1951
2
12
ИСТОРИЯ ЗА ВЪЗДИГАНЕТО НА ХОРАТА
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...
761
1
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсир ...
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсир ...
2701
6
Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...
1023
3
„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...
760
"Птиченцето на късмета бе кацнало на рамото им. Но те с просташки селяндурски жест го пропъдиха."
Проклетите стрелки на циферблата са замръзнали на шест и двадесет и пет. Все едно някаква невидима ръка ги е слепила там и не помръдват, изчадията. Цялото фоайе е заспало досущ като безвкусния кръгъл ча ...
Проклетите стрелки на циферблата са замръзнали на шест и двадесет и пет. Все едно някаква невидима ръка ги е слепила там и не помръдват, изчадията. Цялото фоайе е заспало досущ като безвкусния кръгъл ча ...
1055
1
6
Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
1336
1
Съседи бяха. Той живееше на горния етаж. Не си говореха много. Всъщност май бяха само на ''Здравей!-Здрасти!" Няколко пъти се бяха засичали на партита. Нямаха и общи теми за разговор. В пълния смисъл на думата бяха просто познати. Просто живееха в една и съща сграда. Май това се и оказа фактор за он ...
2440
1
В думи сладки и целувки страстни губя се, любов!
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето ...
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето ...
3154
4
Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...
494
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
