40 918 резултата
-…ами ако светът ни не е единствения, който съществува?
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе ...
  1100 
Една история разказа ми луната. За необятната любов на двама влюбени. За това, колко чиста и невинна била тя. Как били готови да направят всичко един за друг... Те се срещнали преди милиони години и още щом се видели разбрали, че са влюбени. После си уговорили среща и започнали да се виждат. Чувства ...
  1444 
Винаги пиша едно такова задъхано. Седя си най-спокойно; лежа или чета книга, понякога дори спя. И хоп! Удря ме нещо в главата, точно в онази точка в мозъка, която ме кара да се събудя и от най-дълбокия сън и да грабна химикала.Тичам с него по празни листове. Понякога дори върху ръцете си или върху з ...
  626 
Тя. Тя беше момичето, което можех да нарека „перфектно”. Тя беше примерът, който майките даваха на дъщерите си, любимката на учителите, притежаваше добротата и класата, които са нужни на всеки... Да, тя беше наистина момиче за пример. Никога не подминаваше човек на улицата, не можеше да види куче ил ...
  1133 
- Ти какво правиш пак в съня ми, бе?
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли! ...
  1893  29 
Размисли със себе си
(импресия)
Чудя се, дали има някой, който да няма своите съмнения, страхове, надежди,
мечти, копнежи...?!
Моменти, когато те замеря тишината, времето спира и идват сълзите. ...
  556 
От другата страна (2)
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...
  1085 
КАРЪКЪТ НА ОХЛЮ БОХЛЮ
Каръкът само е за другите,
знаеше от баба си това
и ходеше си най-доволен охлюва,
от тук до там, и от там до тук, ...
  751 
МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...
  622 
Днес удуших нямата си муза. Сълзите се стичаха по лицето ми, докато нейното застиваше в гротеска усмивка. В последния ù глух опит за вик прочетох молба за помилване, но това само ме накара да стисна по-силно.
Надявам се, че ми прощава. Или по-скоро, че ще намери сили да си отмъсти, в друго време и н ...
  593 
П АРИ 3
Излязоха от училище. И двамата мълчаха. Единият от срам, другият от обида. Кой от какво точно, после ще си изясняват. Той отдавна не води децата си за ръка. Май, за да сме точни, никога не ги е водил. Майка им, докато прохождаха. После сами. Между тях двамата, до тях двамата. Нека сами уцелв ...
  662 
Не знаеше дали отново ще може да рисува пеперуди. В малката ù стая всичко беше толкова сухо... Сухо, но старо и познато. Чувства в буркан с мирис на препарирано, тлееща малка страст. Нищо от това не я интересуваше: не прибледняваше при вида на кръвта си по пода и не се целуваше с призраци, а по-скор ...
  718 
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
- Ти си боклук! Пълен боклук! Нищо няма да стане от теб, Виктор! Какво си мислиш, че си постигнал, като влезе в колеж? Едва ли изобщо ще го завършиш! Погледни се само - какво правиш, къде ходиш?! Как можах да родя такъв идиот! Истинска отрепка като баща си…
- Млъкни, майко!
- Истин ...
  1120 
Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина! Бях в особено добро настроени ...
  903 
Шум. Плач. Викове. Удар.
Трябва да бъда повече.
Хаотични мисли. Хаотични мечти.
Трябва да бъда повече.
Тичам. Падам. Имам трън в ръката си. ...
  556 
Не мога да повярвам, че ти, точно ти ми казваш да остана спокойна. Ти, който караш сърцето ми да препуска само с един поглед. Ти, който ме поглеждаш и дъхът ми секва. Ти, който караш пулса ми да се забавя и да учестява едновременно.
Кажи ми, как да остана спокойна? Та нали си тръгваш... Пак ще сме з ...
  1001 
Реклама
"Купете си нашия нож, което автоматично ще превърне вашите (сакати, дървени и некадърни в кулинарно отношение) ръце в две магически пръчки, способни да задоволят гастрономическите изисквания дори на най-мрънкащата брачна половинка" - примамващо обещава гласът от синия екран.
Но вълшебствата ...
  1237 
Лек за медузата
Той не е Шашко, а Сашко, но след оня случай във ІІ-ри клас всички му викат така. Иначе, по паспорт е Александър, но С-то пак му бяга, защото единият му преден зъб го няма, а другият е наполовина.
Само аз не му се надсмивам на ШЪТ-кането. И как бих могъл, нали усмивката му е такава, о ...
  619 
Хлябът
Още помня вкуса и аромата на печения селски хляб, излизащ от фурната до малкия площад на центъра. Кръгъл, топъл, с хрупкава коричка и винаги тежащ точно един килограм. Уханието се разнасяше по близките улички и привличаше вниманието на играещите в прахта хлапета. Само бучка домашно овче сирен ...
  538 
104.
Колко добре му беше позната топлината на майчината прегръдка и парещата целувка по бузата.
“Какво правиш, бе Николай? Знаеш ли как те мислим със татко ти?” – говореше му тя, влизайки на плочките пред къщата под асмата с налети до пръсване гроздове. Нямаше нищо по-хубаво за него да клъвне от все ...
  727 
Той говореше. В класа беше тихо. Винаги, когато го изпитваха класът се умълчаваше. Слушаха го. Разказваше интересно. Обикновено получаваше шестици. Е някои учители понякога се заяждаха с него и тогава в класа негодуваха. Случи се веднъж даже да го защитят. „Ама госпожо, защо четворка. Той всичко си ...
  670 
(ВТОРА ПОСЛЕДНА ЧАСТ)
....................
Трябва да се запита по това прошение на Делчо, ама някой изпечен юрист трябва да се запита. Сам аз не мога да го реша. Да питам баща ми, стария адвокат, няма полза. Те бащите са такива: надалече са от тебе таман кога най са ти дотрябвали. Да му пратя телегр ...
  811 
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
  654 
Преди да започна, трябва да ви кажa, че това е книга и ще качвам поотделно различните глави! На сайта ми също я има!
17 години по-рано
Двамата братя вървяха бавно към летището. Те мъкнеха багажа си. Усещаше се напрегнатост между двамата, въпреки че мълчаха и дори не се споглеждаха. Най-после те се с ...
  382 
В тази безвакуумна стая всичко е сухо до крясък. Извалях предпоследния си дъх за две думи, чиито смисъл си измислих. Дъждът от клетви закъснява вече с месец и под мене е Сахара.
Замълчах и снощната буря отнесе дома ми. Усмихвам се налудничаво, пометена от някое вчера дълбаещо тунели в гърдите ми. Съ ...
  516 
През сълзи от смях Кадиен приключи телефонния разговор. Затвори на Николай и отиде да си вземе шоколад. Дългите среднощни разговори с него я караха да искри и да забравя всичко, което беше преживяла.
Кадиен страдаше от булимия в напреднал стадий. Цяла година се беше подлагала на неистов глад само за ...
  1014 
На гости в Ямбол съм, при един стар приятел от студентските години. Заседнали сме у тях и таман дигаме поредния тост в чест на доброто старо време, когато Марето докопва дистанционното и с небрежен жест превключва на Планета фолк, любимия телевизионен канал на почти цял един народ…
Всъщност в Ямбол ...
  1146 
Гледах морето през окото на цвете. То трепереше, държеше под ръка вятъра и се опитваше да го прегърне. Измори се и полегна в саксията, стояща между един продупчен маркуч и бяла ограда. На оградата стояха чайка и момиче, пречеха ми да видя целия облик на безумното синьо. Птицата излетя, момичето кацн ...
  524 
Ангелина и Велизар бяха най-странното семейство, което колкото и да се стараеш, не можеш да изфантазираш. Ангелина беше хубавица, разтропана, амбициозна, напориста като ураган, слаба като фуражна царевица и работеше като брокер на недвижими имоти. Велизар, законният и спътник в живота се подвизаваше ...
  717 
УЙДУРМА
(Едноактова нискобюджетна пиеса в три действия)
Действащи лица:
1. Митьо Семето (дребно копие на Парцалев, но с по-рунтави вежди), защото ми е приятел.
2. Дешка Дашната (с пищна снага), щото само на мен не даде. ...
  1773 
СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъ ...
  609 
Афродита почти не обърна внимание на изумлението на Лина. Само ѝ хвърли един поглед и продължи грациозно да крачи към Макс. Той беше стъписан. Към него идваше богинята на любовта и красотата, самата прелест и елегантност. Той беше безмълвен. И остана безмълвен след като тя съвсем спокойно мина през ...
  751 
След две години пак съм тук!? Не... Това е просто сън, спомен. Нали!? А ти... Ти трябва да си призрак от миналото... По-скоро ангел... Какво правя тук отново!?... Пламъците по стените, огледалото на тавана, голямото легло с чаршафи на рози... Май всичко е истинско... Прекалено, дори непокътнато. Все ...
  922 
ФАБРИЦИО БЕЛЛИ
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * * ...
  1803 
Слънцето отдавна се беше скрило зад необятния хоризонт. Небето беше придобило призрачни краски. Излязох навън, с надеждата, че ще видя Млечния път в пълния му блясък. Погледнах над главата си и видях доста звезди, които обаче бяха странно замъглени. Озъртах се наляво и надясно и пред очите ми се мяр ...
  754 
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество, и тъй като това бе първата му сценична изява искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...
  904 
Two beautiful green eyes were staring at her from the mirror, eyes sodden with sadness. In these eyes the sadness always, even in the merriest moments, somehow managed to crawl in and take its proper place. And the present moment wasn’t a merry one at all – she had realized she was head over ears in ...
  17151 
HUG ME AND TELL ME EVERYTHING WILL BE FINE…
Песента ме успокоява. Последните дни ме е обхванало ледено спокойствие. Мисля си „Пристъпът идва отново!“. Не изпитвам страх. Вече не. Просто това ледено спокойствие. Седнала съм в градината и пия ментов чай с мед. Господи, не съм спала с дни. Четири сутри ...
  1096 
КОСМИЧЕСКИ КЪСМЕТ
Аз се казвам Гуцила и доскоро бях най-влюбената съпруга на Сириус. Бях женена за най-красивия и най-мил мъж на нашата планета, и така-така, до последния дял на Сириос-ката парично-предметна лотария, когато се разиграха 107 междузвездни екскурзии.
Представете си, падна ни се „Едносе ...
  788 
П А Р И
Погледна го. Сивкав, мрачен. Също като него самия. Подпрял рамо на стената. Стои и чака. Също като него самия. В едната си ръка държи книжка – стара, одърпана.Чете и от време на време се връща да прочете отново нещо. Виж в това не са еднакви. Нашият държи разгърнат вестник от тези дето ги ра ...
  717  11 
Предложения
: ??:??