40 918 резултата
Така е, браточки! Рекъл го е един умен човек, ама забравих кой точно. Аз, че съм затънал до шия в проблеми, затънал съм. Че хич не спори напоследък, не спори. Ама слънцето навън припича, а по улиците вървят такива мацки, че плочките под краката им пеят от радост. Как да се потопиш в униние като има ...
2335
На голямото междучасие в петък попитах приятелите си дали знаят къде живее Селин.
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...
853
Дясното ни постави
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...
531
Духчето Гъделичко имаше странен характер и черно чувство за хумор, но не беше лошо по природа, поне така смяташе майка му, а майките ги разбират тези работи. Мнозина бяха на друго мнение, но може би защото бяха ставали обект на шегите му, които понякога бяха доста гаднички, меко казано.
Гъделичко об ...
Гъделичко об ...
776
2
•Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в оч ...
1772
Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс ...
611
Няма го само няколко дни, а вече ми липсва. Дори по-силно отколкото ми липсваше миналата година по това време. Като знам, че сме толкова далече, се чувствам толкова сама. Не мога да понасям и глупавия си егоизъм, че искам този мъж само за себе си. Не знам какво му е, не знам как се чувства, не знам ...
775
ВНИМАНИЕ: Съдържанието може да Ви се види противно и просташко, тъй като авторът (аз) е простоват по рождение. А в своя живот доразви вродения си талант за простотии.
ВНИМАНИЕ: Съдържанието не е предназначено за читатели без чувство за хумор.
ВНИМАНИЕ: Длъжко излезе, неговата кожа, поради което не с ...
ВНИМАНИЕ: Съдържанието не е предназначено за читатели без чувство за хумор.
ВНИМАНИЕ: Длъжко излезе, неговата кожа, поради което не с ...
1438
3
17
ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...
582
2
ПЕВИЦАТА
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...
894
Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...
947
2
Мрачното и студено утро на септември тихо и неумолимо напомняше за неизбежната гостенка - есента. Сякаш за да подсили тези тъжни мисли, леко ромолеше ситен дъждец, чиито ситни капчици оросиха един малък прозорец на улица " Мир" в малкото градче Т. Зад този прозорец в лапите на самотата живееше млади ...
1297
5
Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...
899
10
Провокирана провокация.
Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно ...
Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно ...
5278
НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ВТОРА ( ИСТИНАТА)
Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.
Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли ...
Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.
Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли ...
1212
2
Повечето пациенти чакаха чинно реда си пред спешния кабинет на първия етаж. Е, имаше разбира се и такива, които небрежно се шмугваха по–напред, възползвайки се от разсеяността на тези преди тях. Често възникваха спорове за реда, но в някои моменти всички просто свеждаха примирено глави, както когато ...
3180
2
12
-Христо, сестра ти още ли пише във този дневник, откакто сте дошли не ми е обърнала изобщо внимание.Я ми донеси една чаша с вода и повикай сестра си тук.
-Добре бабо, ще я повикам.
Влязохме в стаята със сестра ми и оставих на масата чашата.
-Я ела тука малката.
Рая се доближи до баба. Баба извади ед ...
-Добре бабо, ще я повикам.
Влязохме в стаята със сестра ми и оставих на масата чашата.
-Я ела тука малката.
Рая се доближи до баба. Баба извади ед ...
1010
2
Кръвта ми вече забушува... усещам гнева ми как от мен излиза...
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)
962
2
Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...
953
2
Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...
850
2
Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...
987
5
Телефонът изстреля познатата мелодия. Беше Мишо.
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде ...
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде ...
728
Начало
XXI век.
Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение. Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително пр ...
XXI век.
Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение. Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително пр ...
1095
Пета част
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак бе ...
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак бе ...
742
3
Гица и Мица бяха съученички и седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука в Балкана като проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше ...
833
9
Не усещаш ли ти парещия поглед върху кожата си?
Не виждаш ли устните жадни, жадуващи, те само с твойте да се слеят?
Не чуваш ли ти как сърцето ми стене, че само на теб е подвластно?
Уви, писано ми е цял живот да копнея и силуета ти, скриващ се зад бялата врата, да следя до безкрая.
Ах, да можех да т ...
Не виждаш ли устните жадни, жадуващи, те само с твойте да се слеят?
Не чуваш ли ти как сърцето ми стене, че само на теб е подвластно?
Уви, писано ми е цял живот да копнея и силуета ти, скриващ се зад бялата врата, да следя до безкрая.
Ах, да можех да т ...
1337
ІІ последна част
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерн ...
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерн ...
2946
1
17
Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият ù з ...
1090
2
Преди малко повече от година имаше едно самотно момче, затворено само в себе си. Пред приятелите му той се държеше нормално, смееше се, правеше глупости, за да привлича внимание, но вътрешно му идваше да изкрещи, че мрази всички и да изчезне.
Дълго време беше така, докато един ден не се появи Тя.
Кр ...
Дълго време беше така, докато един ден не се появи Тя.
Кр ...
386
Попаднах в непознато село. Свърших си работата в общината и докато чаках единствения автобус към града, реших да поразгледам. Село като село. Тъжна гледка.
На една пейка до порутена къщица седеше дядо. Дрехите му вехтички, но чисти. Каскетчето му и то си беше на мястото, върху кичур бяла коса.
- Що ...
На една пейка до порутена къщица седеше дядо. Дрехите му вехтички, но чисти. Каскетчето му и то си беше на мястото, върху кичур бяла коса.
- Що ...
518
ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Откъде му беше дошло в акъла на Ангелчо, дете на няма и четири годинки, един ден да помоли дядо си:
– Дядо, разкажи ми любовна приказка!
– Хм, – дядото потрива снежната покривка по лицето си – те... знаеш ли... всичките любови са приказни, та не знам коя точно...
– Най-хубавата! ...
Откъде му беше дошло в акъла на Ангелчо, дете на няма и четири годинки, един ден да помоли дядо си:
– Дядо, разкажи ми любовна приказка!
– Хм, – дядото потрива снежната покривка по лицето си – те... знаеш ли... всичките любови са приказни, та не знам коя точно...
– Най-хубавата! ...
976
11
Отварям очи.
Денят се ражда... Ражда се и мисълта за теб.
Какво правиш сега…? Буден ли си вече?
Бърз, горещ душ.
Капките се стичат бавно по топлата ми кожа и ...
Денят се ражда... Ражда се и мисълта за теб.
Какво правиш сега…? Буден ли си вече?
Бърз, горещ душ.
Капките се стичат бавно по топлата ми кожа и ...
1099
1
2
Беше срадата на лятото. Разбира се, повечето любовни афери започват тогава. До ден днешен не мога да проумея какво бе това, което ми се случи. Несподелена любов? Заблуда? Наивно и глупашко захласване? Може би ще си отида от този свят без да разбера.Няма да ви разказвам цялата история, защото ще я по ...
1282
2
Лина усещаше силата на морския звяр. Неземните му писъци отекваха в ушите ѝ, караха я да се разтреперва. Замахът на пипалата му я правеше още по-безпомощна. И имаше чувството, че то се е появило от дълбините само и единствено заради нея. Тя може би беше обяда му.
С неописуема скорост към Лина се стр ...
С неописуема скорост към Лина се стр ...
1028
3
Беше дете като всички останали. Единствено майка ù интуитивно усещаше, че има нещо по-особено в нея, но го осъзна чак когато малката проходи. Беше жизнена и будна, докато правеше първите си несигурни стъпки често се случваше да падне и да се удари, но така и не я видяха да заплаче. Първоначално майк ...
913
4
Днес заваля за пръв път от много време през това така горещо лято. Свеж летен дъжд, който изгони тягостното чувство, надвиснало над града. Водните капки падат върху дърветата, а те навеждат клони с благодарност, докато дъждът отмива умората от листата им. Докато стоя до отворения прозорец и приятен ...
574
1
Продължение на разказа „Завинаги е днес”
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук дразнеше замъгленото ù съзнание. Телефонът звънеше.Протегна се уморено, мъчеше я главоболие ...
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук дразнеше замъгленото ù съзнание. Телефонът звънеше.Протегна се уморено, мъчеше я главоболие ...
2797
2
13
Как се оцелява сред боклуци
(или вече си един от тях?)
1.
Изгрев, залез, изгрев, пак залез...
Нищо ново под слънцето. Ставам, излизам на терасата и гледам хора, а виждам животни. Виждам мъстта в очите им, как две жени, издокарани с вечерни рокли на Диор и Шанел (странно за 9 сутринта) се разминават, ...
(или вече си един от тях?)
1.
Изгрев, залез, изгрев, пак залез...
Нищо ново под слънцето. Ставам, излизам на терасата и гледам хора, а виждам животни. Виждам мъстта в очите им, как две жени, издокарани с вечерни рокли на Диор и Шанел (странно за 9 сутринта) се разминават, ...
680
Трудно можете да си представите двама души, които толкова много си приличаха!
Данчо и Манчо бяха състуденти от правния факултет и всички ги наричаха "близнаците". Така голяма беше приликата между тях. Те бяха еднакво високи, еднакво сложени и еднакво облечени, а също и еднакво умни и хубави. Даже ус ...
Данчо и Манчо бяха състуденти от правния факултет и всички ги наричаха "близнаците". Така голяма беше приликата между тях. Те бяха еднакво високи, еднакво сложени и еднакво облечени, а също и еднакво умни и хубави. Даже ус ...
1272
2
8
Послание към Римляните 1:27-28
Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на разврат ...
Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на разврат ...
930
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
