40 919 резултата
III.
Дона
Дона се сви в зимното си яке и допря топлата порцеланова чашка до бузата си. Болката в зъба цяла нощ я беше държала будна въпреки изпитите ампули nolotil. Сега сякаш беше решила да поспи малко, поне докато тя си изпие кафето на терасата.
Метна качулката на главата си и отпи с наслада горещ ...
  930 
Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкото изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество я ...
  1555 
  1056 
Утрото бе тихо, не се чуваше никакъв шум. Изведнъж се чу леко буботене от мотора на хеликоптер. В далечината се появи Ми-52, руски боен хеликоптер.
-Бойна готовност, идва вертикопъл.-каза Иван.
-Ми 52 обикновенно не идва с мир. Да се подготвим, защото идва точно към нас.-каза Ники.
-Всички готови за ...
  1002 
- Знаеш ли, морето пази всички тайни. Приливите връщат спомени, отливите ги отнасят... Деца създават наративи в същите пясъци... Младежи преплитат съдбите си под същото небе... Възрастните размишляват над живота сред същите дюни... Колко ли щастливи срещи са се случили на този бряг? Колко ли раздели ...
  888 
Започвам отначало. Дано този път се получи. Та така, както вече споменах, чудех се дали някой от нас познава себе си, дали вижда света такъв, какъвто е. Чудя се дори, дали си знаем истинските имена. Аз не зная нищо за себе си, но познавам двама човека, които за съжаление се познават и виждат всичко, ...
  1102 
Казвам се Купидон. Предполагам, вече се сети кой съм... Всеки ме познава, понеже съм известен с работата си, ако изобщо може да се нарече работа. Пълна скука... Всеки ден едно и също - карам всеки и всичко да се влюби... Заради моите любовни стрели се влюбиха вероятно и родителите ти, но няма за как ...
  871 
Започнах да пиша с огромно въодушевление. А после ми се случи нещастие. Лоши хора ми изгориха душата и убиха детето у мене. Сега се опитвам да започна да пиша отново, защото това е делото на живота ми. Ще съм благодарен за всяко мнение дали написаното дотук е добро и дали си струва усилията. На мен ...
  2493 
Още половин час. Сестра ми спи на рамото ми. Изглежда спокойна, а сърцето ù бие с ритъма на влака. Навън небето е притъмняло, а е следобед. Стара планина и Искър изпълняват тайния си ритуал в дефилето, а ние, пътниците, сме извратените воайори на любовният им акт.
Още 23 минути. Сестра ми се раздвиж ...
  1780 
II.
Мара
От къде се бяха взели всички тези деца? И колко странни бяха! Хилави, мърляви, с изпити лица, дрипавите им дрехи висяха на телцата им като на телени закачалки. Шляпаха в калта с босите си крачета и я гледаха с такива големи очи. Телцата им зъзнеха, а погледите им, втренчени във вързопа, кой ...
  841 
Питаш ме „Защо?”. Питаш и искаш отговор. Чакаш, очите ти са широко ококорени, а устата настойчиво зейнала. Веждите ти са укорително вдигнати, бръчкаш си челото. Ръцете ти в юмруци свити са и провесил си глава над мен. И чакаш. Чакаш да чуеш. Нямаш представа. Дали? Дали не знаеш защо? Знаеш, а не иск ...
  616 
Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...
  896  11 
Ще усетиш, че ме няма,
ще усетиш, че нещо ти липсва,
ще усещаш бавно допиращи се
лепкави устни, това са
нейните, на нея, на ...
  645 
Срещнах го, наистина. Седеше леко прегърбен на дървената пейка, пушеше цигара, която изгаряше пръстите му. Защото разговаряше с мен. Аз стоях до него прав и нетърпелив.
- Твоята е лесна - каза накрая баща ми. Ами аз, вече съм на шестдесет…
Отсреща Витоша беше зелена и чиста. Белите снежни преспи бях ...
  1504 
Те ме поглеждат и от един бърз поглед разбират всичко...
Гледат ме и ме съдят...
„Виж ù обувките... Ами косата... сигурно е бедна/богата“
„С колко ли е спала, за да стане такава...“
Гледат, коментират и съдят... ...
  903 
Посвещавам на
българския Индиана Джоунс –
доктор Георги Китов - археолог
и траколог
–Добре дошли, сър! Очаквах Ви! – младежът се приближава и вежливо подава ръка. ...
  675 
Ад – Много вероятен начален или финален етап от развитието на брачните взаимоотношения, който продължава цяла вечност и протича в пълния библейски смисъл на думата – с „плач и скърцане на зъби”!
Боря – Глагол, използващ се като кодово название за полов акт в брачните взаимоотношения, имащо за цел ме ...
  722 
Всичките бяха бели и пухкави като новогодишен сняг. Най-сладките и красиви котенца на света. Джери, Марти, Сиси, Томи и Моника – всичките от едно котило. Не се задържаха дълго в магазина за животни. Собственикът предвидливо ги държеше в една голяма стъклена клетка точно зад витрината на магазина. Вс ...
  1226 
Дяволът се крие в Интернет
Софийският Тарикат и синът му Тотко седяха на една маса; имаха среща след десет минути под един цъфнал кестен в заведението „Под кестените”.
– Хубаво сме седнали и чакаме майка ти – каза той на сина си – но, сега се сетих... вчера като бяхме с теб в новия мол „Парадайз цен ...
  2298  14 
Първият земеделец
Далеч, далеч, още в прадревни времена, когато предците ни живеели в пещери и ходели на лов, едно младо семейство обитавало малка недълбока пещера, която била близо до огромна джунгла. Те живеели просто и скромно, хранейки се с плодовете от гъстата тропическа гора и от улова, който ...
  581 
Те се върнаха и тръгнаха към Емо, за да спасят и него. Бяха четирима - Явор, Ивайло, Иван и Ники. Те знаеха къде е, оставаше само да го намерят. Бързаха, защото всяка минута е важна. Стигнаха около полунощ при сградата.
-Отивам да огледам, стойте тук. - каза Иван.
Нямаше нищо подозрително, сякаш цел ...
  1094 
СТУД В МАДРИД
(Седем години по-късно)
ПЪРВА ЧАСТ
I
Ивана ...
  981 
Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да ...
  587 
Но бе късно за мислене. Изстрелите бяха привлекли и други животни и хора.
При него вече бяха два раптора. Той изкара калашника и започна да стреля. Изминаха десет минути, през които рапторите стояха настрана. Тогава Алексей тръгна да бяга в някаква посока като хвърли димка. Успя да им се изплъзне. С ...
  797 
Край. Нали си с нея вече и си щастлив. Искаше ме, получи ме. Нищо останало няма значение, освен собствената ти изгода и правота. О, да! И гордостта ти, разбира се. Но ти я имаш в изобилие. Нали не си ти този, който плаче всяка вечер от болка? Нали накрая не беше ти този, който се умоляваше? Не си ти ...
  1386 
Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло ная ...
  1351 
Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...
  1135  24 
От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...
  991 
Завърнаха се и тримата в базата. Зачакаха Крум да се върне. Вече бе полунощ, но него още го нямаше.
-Трябва да го потърсите. Притеснявам се за него. – каза Мария.
-В това тъмно вие си излизайте! – каза Емил.
-Права е. Да го потърсим! - каза Иво Полицая.
-Искате да го търсите, няма проблем. Само дето ...
  949 
Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...
  807 
Ангели срещу Демони
Глава 8: Разбулени тайни
-Не мога сам да си представя колко много невинни съм убил и то по най-бруталния начин! – Аз
-И какво от това?! – Дейв
- Защо Дейв, защо ти трябваше да ми причинявам това? – Аз ...
  713 
Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...
  492 
Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...
  738 
Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...
  1148 
Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...
  736 
Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.
-Ей сега я втасахме! - каза Емил.
-Друг път, няма да мине ...
  764 
То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...
  3595 
Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...
  1466 
Изгаря и Бледнее
Изгаря и изгаря безспирно,
изгаря всичко живо и си отива.
Спомен след спомен се реди,
спомен след спомен бледнее.
  878 
Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...
  903 
Предложения
: ??:??