40 919 резултата
Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...
  1015  15 
6. Сбирката на групата
Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изгл ...
  826 
Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, ...
  1308 
Докато се препичах на слънце, чакайки сина ми от училище, до мен се доближи самотен старец. От дума на дума, той ми разказа целия си живот - как е служил като ковач в гранична застава. Почти се разплака, докато ми разказваше с треперещ глас за любимият му боен кон, който бил толкова силен, че можел ...
  623 
Живот по Задължение
Всеки ден е вътрешна борба,
всяка вечер в притихнала тъга.
Лицето си зад щастлива маска крия,
сърцето си зад каменна стена.
  942 
Ангели срещу Демони
глава 7: Смъртта
-Бързо, дъще, бягай! – Агуас
-Но, татко?! – Ейприл
-Няма но! Просто тръгвай ВЕДНАГА! – Уплашен викаше отеца ...
  800 
Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...
  1061  13 
Светлината от залязващото слънце проникваше през отворения прозорец и галеше с мекотата си лицето на четиригодишния ми син, който се беше съсредоточил над реденето на шарени мъниста.
Аз и Катя пиехме кафе на дивана, обменяхме клюки за приятели и познати, коментирахме нарастващите цени на тока, пробл ...
  808 
Когато го заловиха, той се излежаваше на брега на Брахмапутра. Държеше въдица в едната си ръка, а в другата свита цигара с марихуана. Слънцето придаваше златист отенък на водата, a жуженето на комарите създаваше илюзията за спокойствие. Той беше леко позамислен за красотата на една музика, която щеш ...
  820 
Знаете ли, драги ми читатели... много пъпеши има на тоя свят и много дини има... Тъжна ли е тази констатация, аз трудно бих определила... И тъй, на шега, на майтап, господин пъпеш залюби някаква пъпешка. Но той знаеше колко е трудно обичаш, след като вече си обичал веднъж. Странни тикви имат пъпешит ...
  619 
Да, той каза нещо. Нещо, което всички имаха нужда да чуят. И какво от това? Свърши ли се с болката отвътре? Изказа ли мъките си? Не сподели онова, което искаше самия ти, а онова, от което те самите имаха нужда? Е, спечели ли в тази празнa битка, която водеше сам със себе си? Чуваш овациите, виждаш к ...
  683 
- Боят ти е малък - изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. - беше гласът на Разбойников.
Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана и сладко, сладко похъркваше, не се ниждаше никой друг.
Чу се "мяу, мяу" и той отвори очи. Направи два акробатични скока въ ...
  717 
Титани
Прокопи Александрийски живееше в голям и разнебитен отвсякъде град. Но това не му пречеше да се чувства истински титан на журналистическата мисъл. Още щом задникът му потъна в редакционния стол на вестника, нещо мина през цялото му тяло и почувства титаничната струна, която трепна в младата м ...
  690 
За Българската писменост
(импресия)
Азбука=Азъ Боуга.
"В началото бе Словото и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово..." са първите думи, написани с български букви от Св. Кирил-Константин Философ през 855 г.
Тридесет букви, които светят, тридесет букви, които имат душа, които са живи, ...
  562 
инЧо и янКа - Така ме стисна за топките...
или
Физикално-медицински трактат върху коиталния компонент на запълване с ин-ян на празно res publicа-нско множество
Така ме стисна за топките, че веднага разбрах какво е светлинна година – почувствах се, сякаш бях в котела на огромното ядрено разпадане на ...
  1226 
Конрад стоеше на върха на хълма. Взираше се към извивката на реката и малкото селце отвъд нея. Слънцето се беше скрило и дрезгавината на зимната вечер бързо потулваше околността. Снегът засипваше къщите и смръзнатите хълмове забулени от синкави преспи, навяти от слабия, съскащ вятър. Изпод качулката ...
  1389 
4. Дъщерята на Чък
По това време дъщерята на Чък довършваше своето домашно за университета. Тя бе на 20 години – стройна, млада дама, много красива. За съжаление обаче при пожар част от лицето ù бе пострадало. Баща ù не иска повече да я гледа такава и решава да промени нещата.
- Здравей, татко. Как ...
  624 
С последните си пари ù купих божури. Това бяха любимите ù цветя, тъй като я връщаха назад в миналото, когато е била малка и е живяла на село, а в градината е имало тъмночервени божури и тя гледала как мравките лазят по листата им. Това бил първият ù сблъсък и допир до красотата на природата. Когато ...
  548 
Мразеше тази къща. Откакто се премести в нея, всичко се обърка. Животът му стана непоносим. Любимата му замина далеч и знаеше, че няма да бъдат повече заедно. Известно време се виждаха, след това работата им разреди срещите, докато се случи неизбежното. Тя си намери друг. Далеч от очите, далеч от съ ...
  1165 
Лежа си под сянката на дървото, което ме пося и се оглеждам за пеперуди - да хвана, но те търсят слънце - да не са луди.
Стискам кепа и броя мухите, хванати от паяка, настанил се там - завиждам му - има търпение.
Ще чакам, но се свечерява, а и сянката не намалява.
Май кацна пеперуда, на козата на гл ...
  510 
Черният кадилак модел 1963–та се бе оказал пълна бракма, след кратко въртене на гуми двигателят му бе сдал багажа. Да, шофьорът ги бе предупредил, че може да стане така, но когато си абитуриент, и то подпийнал порядъчно, не ти е до тъпи предупреждения. Важното е да става купон, да изстискваш всичко, ...
  685 
Гости
„Най-накрая заспа” каза Ана на съпруга си. Взе бебефона и го включи. Допря го до ушите си и го постави обратно на масата. След това се отпусна на кухненския диван и подпря глава о рамото на Иван. Тъкмо блаженото спокойствие започна да се разлива по всяко мускулче на тялото ù, когато на вратата ...
  849 
3. Убиецът
Както те си мислеха, убиецът бе необикновен, от друго време и свят. Той бе създаден от хора, чиято цел бе унищожение. Те не мислеха за бъдеще, а за пари и власт над някого, не ги интересуваше нищо друго освен абсолютната власт.
Той пристигна със самолет в Сибир, оттам отплава към затънтен ...
  777 
Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
  881 
Небето беше обсипано със звезди - едри и ярки като бисери. Луната светеше ярко - пълна и красива, обвита във воал от сребърно сияние и тъма. Млечният път опасваше като бримка небето. Нежен летен вятър повяваше и разбъркваше косите ù. Лицето ù беше обърнато към невероятната космическа гледка, очите ù ...
  1048 
2. При Крум
Те тръгнаха от Красна поляна към Люлин, където работеше и живееше споменатият Крум. Той бе около 25-годишен, висок мъж, треньор и шампион по карате до за България, държеше и оръжеен магазин в блока под апартамента си. Те пристигнаха, позвъниха на звънеца, изчакаха, но не получиха отговор ...
  1001 
Легендата за непознатия воин
„Да се биеш за тези, които си изгубил и за тези, които не искаш да изгубиш. Да се биеш за това, което си изгубил и за това, което не искаш да изгубиш.“
„Светът е толкова жестоко място. Много от хората губят своята човечност и сила. Много сърца биват отровени. Много сърца ...
  1353 
Когато Тони изрекъл първата си лъжа, бил на около 6 години, да речем. Било един прекрасен юнски ден на 1987, да речем.
Милата му баба го повикала, докато гледал Мечето Ръкспин по сутрешния детски блок на първа програма. Дала му една поомачкана банкнота от два лева и му заръчала да отиде до магазина ...
  1604  15 
Ангели срещу Демони
''От Ангел в Демон''
Глава 6
1 месец по-късно
Какво се случи с мен? Точно това, което се е случило с чичо ми. ...
  834 
  1025  13 
Има една такава порода хора - сурови, мъчни, с тежък характер, мълчаливи, чворести, корави.
Понякога са диви и яростни, друг път са самата нежност - Огън и лед.
Не заобикалят, не се крият, те къртят стените. Силни хора.
Това обаче е само черупка.
Тяхната същност е доброта, човечност, вярност. ...
  526 
Великата история на
един беден мъж
Част втора
- Аз не съм родом от София – започна Антон и обърна поглед напред към решетките и в същото време вътре – в своите най-съкровени спомени – Идвам от едно малко село, наречено Шубрак – от Източните Родопи. Малко е селото – има–няма към три хиляди души на кр ...
  1126 
ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА, ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА... Хората се блъскат в Радо и го размятат между себе си като стара опаковка от вафла. Музиката се е превърнала в монотонно барабанене в ушите му. Поти се. Усеща как по небръснатото му лице полазват малки капки влага и го карат да се чувства лепкав и гнусе ...
  2125  12 
Често ме питат какъв ми е проблемът, какво не ми е наред. И аз често се питам същото. И често си мисля, че проблемът ми е тя. Но тя не е конкретна личност. Няма си име, не знам как изглежда. Тя е просто един силует в мъглата, която наричат живот, и на която ни убеждават да се наслаждаваме постоянно. ...
  635 
Мрачно. Облачно. Че и тъжно, едно такова, тягостно. Като преди дъжд. Ама не какъв да е, а дълъг и пороен. Неделя. От време на време някой се мерне. И най-вече с колело. На багажника или се клатушка бутилка с бира, или кашон с разсад за пипер, или чувал смески. Общо взето - скука и пустош. А е главна ...
  1129 
***
Оглеждам се.
Не знам къде съм. Виждам пчели, танцуващи с вятъра.
Стрелките се въртяха наобратно.
Всичко беше бавно и размазано.
Една нощна пеперуда ме погледна и ми каза нещо. Не разбрах. Гласът ù беше бавен и разтапящ се.
  759 
- А, ето го и него.
- Шефе. Ще ни закараш ли на "Освобождение"?
- А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?
- Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката - пошегува се Ася.
- Аз пък забравих кафето си в моята - продължи шегата младият човек. ...
  693 
Най-после някой да се сети да сподели това, което му е на сърце и обича с друг. Ако има в повече, да даде на нуждаещ се. Аз, като един истински човеколюбив индивид, милеещ за ближния, реших да споделя жена си с някой, който има въпиюща нужда от такава. Че какво толкова? Има ги всякакви. Случва се ня ...
  1196  16 
Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му ...
  838 
1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
  1015 
Предложения
: ??:??