40 920 резултата
У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...
  1015 
Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...
  1006 
Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...
  976 
1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...
  1049 
На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...
  1082 
Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...
  1001  13 
- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...
  793 
Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...
  1049 
Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...
  816 
- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...
  830 
Мразя, когато го гледам, защото чувствам всичката тази празнота, този фалш. Той е като изваден от цирк на прокълнатите. Всяко негово движение е представление, всяка дума - измислен сценарий.
Вглеждам се в тези очи – нищо, в това е проблемът. Той е празен. Само красивото му лице остава. Счупена маска ...
  617 
Лято е, началото на август. В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, ...
  491 
Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...
  929 
-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...
  2421  44 
Здравей, моя мечта, как си?
Аз все още се губя в измеренията, ненамерила мястото си. Боя се, че без теб, никога няма да го открия.
Картини, спомени, минало, настояще и... едно желание...
Затварям очи и вдишвам уханието на чистия снежен въздух.
Усещам и как мирише кожата ти, когато е студена. Запечат ...
  1323 
Когато Байо Бенсън влезе в залата за трета смяна, мониторите примигваха сънливо с всички отблясъци на синьо-зеленото, а оптичните мишки църкаха възбудено на всяка секунда. Той погледна часовника си – беше 0 часа и 32 мин. африканско време. Операцията трябваше да започне.
След няколко минути вече раз ...
  966 
"Панайот и обявата"
Сценарий за скеч
Панайот на прага на входната врата.
Глас отвън: Как си иначе, работа намери ли?
Панайот: А, к'ва работа в тази криза! Търся, ама... Е ся ходих за вестник. ...
  1297 
Пътувам. След Великата Демократична Промяна това стана моето призвание - да пътувам. Дипломите ми трупат прах и паяжини някъде в шкафовете, но това беше в един друг живот - нито по-добър, нито по-лош. Просто - друг. От ония "45 години", дето ни "стигат", аз закачих 27. Но "Времето" тогава стигна до ...
  794 
Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Кара баир. Тихо се измъкна от топлите завивки. Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира, дъщеричката. После, докато отпиваше глътка от горещото кафе, въздъхна тежко: "... Трябва да намеря пари за хляб..."
С тази мисъл слезе ...
  924  10 
Слънчовците и Студът
- Леле, колко са красиви! Разкош! Харесай си една! Искам да ти я подаря.
- Недей бе, Слънчо, няма нужда.
- Слънчо, за Коледа бе, какво толкова!
- Не ми се иска да се харчиш... ...
  772  15 
Имало едно време един дядо и едно внуче.
Детето много обичало да слуша приказки и нямало търпение да дойде вечерта, за да се наслади на поредната, разказана от стария сладкодумец.
- Дядо, хайде, време е - изчуруликало хлапето, настанявайки се удобно в леглото, жадно за поредната история.
Беловласият ...
  721 
Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...
  1090 
Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...
  1139 
Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...
  719 
Този глас прониза душата ми чак в дълбините и думите отекнаха в съзнанието ми. Този глас ми е толкова познат, че чак тръпки ме побиват. Отварям очи и виждам тази мрачна фигура, стояща пред мен. Човек ли е? Дявол ли е? Черното наметало с качулка не позволява да се види дори малка частица от силуета, ...
  1073 
Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
...
  973 
"Това не може да е истина!" - изпъшка сойката Зоя и за девети път се опита да се измъкне през тесния отвор на катеричата хралупа. Вътре беше тъмно, тясно и миришеше на престояли шишарки. Глупавата сойка така и не се досети да свали гердана от задигнати жълъди, гъби и орехи, който ù пречеше да се про ...
  618 
( Из тракийския фолклор )
*
*
*
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя. ...
  933 
Стоя пред входа на панаира, с лице към булеварда и залязващото мартенско слънце. Колата, изминала около двеста километра, съм паркирал в малка уличка отсреща. В джоба на изтърканото ми кожено яке има мартеница. За нея.
Пред мен на около двадесет метра изскача момиче, с бяло поло и черно манто. С вис ...
  2115 
Глава I – „Първата копка“
Всичко започна, когато бях в юношеските си години. Близо бях до навършването на пълнолетие, но напуснах училище, за да мога да започна работа. По това време баща ми беше тежко болен, нямаше кой да работи, за да изхранва семейството ми и затова нямах избор, освен да поема не ...
  571 
Само на пет минути разстояние от нас е гората.
Почти не пропускам ден, да не изляза. Като тръгна нагоре и забравям за времето, грижите, и те като снежинки се стапят в задъханото ми дишане.
Сега е есен. Накапалите листа са застлали като килим асфалтирания път.
Срещам хора, с които се поздравяваме и с ...
  1596  19 
Казвам се Курти Пенчев Куртев. Държавен чиновник, отслужил, женен, с две деца, единият ми син и той женен, и сега чака дете. Приятелите ми викат Куте или Кутето. Понастоящем се гордея с името си, но преди време имах големи гайлета. Питате ме защо?! Ами от подигравки, ама най-добре ще е да разкажа…
К ...
  1620 
Виновен
Черното БМВ, последен модел, което караше клиентът ми, ме остави до градинката на булеварда. Излязох със самочувствие. Бях му свършил добра работа и бях получил добро заплащане. Лимузината форсира показно и се загуби в големия град...
В градинката на ъгъла един стар познат-букинист продаваше ...
  796 
- Какво е това?
- Романтична любов - каза сестра ми и продължи съсредоточено да се лакира.
- Питам за ей това флаконче на масата - уточних. Винаги е толкова разсеяна, все лети в облаците, та не се учудих на отговора. И колко е часа да я бях попитал, сигурно пак щеше така да ми отговори. Пък и е в та ...
  1096 
Морска баня
При всяко плисване на вълничките, прозрачната морска вода заливаше разтворените бедра на Бригите. Тя лежеше на надуваемия дюшек и стенеше от удоволствие при всеки допир на Джак до пъпката на сладострастието. Главата му лежеше между бедрата й, а ръцете му бяха обхванали загорелите от юлск ...
  2047 
- Трябва да ме слушаш! - каза жената обръщайки се към младото момиче. Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше обърк ...
  586 
Сълзата ми се превърна в хиляди, отразена в парченцата счупено гледало. Но бе само една... Свита в ъгъла стоях и се преструвах, че ми липсваш. Но бе само преструвка... Исках да стана, да си сложа грим и новата рокля, която купих за теб, но ти така и не видя, да се обадя на него, който винаги те чака ...
  939 
Дежавю
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...
  884 
Денят, в който се спря до мен, денят, в който целият свят се преобърна - този ден никога няма да забравя - видях в очите ти любовта. В този твой ярък, син поглед блестяха безброй звезди. Обикнах те на мига, но това по-късно го разбрах. Ти се спря до мен и ми прошепна - "Обичам те". Аз гледах и не вя ...
  929 
Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...
  1094  22 
Предложения
: ??:??