40 918 резултата
Островът
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...
- Хайде събуждайте се - нахлу с тези думи в каютата Ко Та Рак, който беше дневален по това време. - Ще кацаме.
- Къде ще кацаме?! - сънено измърмори Но Щен Вълк.
- Как "къде"?! - възкликна котакът. - На Острова естествено.
- Аве какво кацане бре?! - изсумтя Агент Т. - Корабите акостират, а ...
684
Веднъж, докато се спуквала от скука, Червената шапчица се сетила за старата си баба. "Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майка си да сготви какво да е, сложила буламача в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка г ...
1042
Любовта е онази невидима сила, която всеки човек в живота си познава. Онова магическо чувство, което може да ти донесе както щастие, така и тъга. Онази трепетна надежда, която запламтява в сърцето ти. Макар че повечето хора загубиха вярата си в нея. Ала замислете се: Какъв би бил света без любов?! М ...
1071
2
С Н Я Г
Беше през зимата, надвечер. През зимата рано се стъмва. Бях излязла на двора да си приготвя дървата за печката и точно тогава заваля. В началото бавно и рехаво, после полетяха безброй снежинки. Стана приказно бяло, като в приказките на фона на падащия сумрак. Сетих се, че чета „Сняг”- на Орх ...
Беше през зимата, надвечер. През зимата рано се стъмва. Бях излязла на двора да си приготвя дървата за печката и точно тогава заваля. В началото бавно и рехаво, после полетяха безброй снежинки. Стана приказно бяло, като в приказките на фона на падащия сумрак. Сетих се, че чета „Сняг”- на Орх ...
838
3
Имало едно време едно малко, русо, красиво и добродушно момиченце. Живеело е с баба си и дядо си.
То било на 8 годинки и обичало да слуша музика. Обичало е и да слуша, легнало на полянка, как свирят птичките. Та дори тя самата обожавала да пее - тя пеела прекрасно.
Обичала и да се разхожда с приятел ...
То било на 8 годинки и обичало да слуша музика. Обичало е и да слуша, легнало на полянка, как свирят птичките. Та дори тя самата обожавала да пее - тя пеела прекрасно.
Обичала и да се разхожда с приятел ...
1024
5
... За кратко се почувствах в сладък унес на безразличие. Хората сега изглеждаха еднакви, просто трафик, като пионки, които се разминават. Колко малко му е нужно на човек, за да забрави... Отрони се една последна сълза от очите ми и в миг се усетих спасена, вече претръпнала на подобни емоции. Забрав ...
700
Кой сме ние? Какво сме? Същества, дарени с привилегията на разума, а може би същински полубогове? Но ние кървим и ни боли, и раждаме се, и умираме. Нима това е белег на божественото, нима в нас няма нещо животинско? Всеки наш дъх ни принизява, защото сме проклети да носим бремето на глупостта, на яр ...
861
4
Тогава,когато аз си тръгна,
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се, ...
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се, ...
1139
2
Сняг, студ...
Вход без прозорци.
Заспивам...
Студът пее своята приспивна песен.
Дали умирам?... ...
Вход без прозорци.
Заспивам...
Студът пее своята приспивна песен.
Дали умирам?... ...
556
Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...
768
3
Всеки път, когато срещнеш някого, се надяваш, че този път ще бъде друго, по-различно, по-добро, но не... Натъкваш се на поредното разочарование, дори по-зло... Някой ти казва, че те иска, но явно не достатъчно...
Как да наречеш такъв човек? Този който мисли, че всичко е игра, този който изрича думи, ...
Как да наречеш такъв човек? Този който мисли, че всичко е игра, този който изрича думи, ...
943
М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...
1030
Вселената разстилаше безкрайната си черна мантия, осеяна с милиарди мъждукащи светлинки, пред илюминатора на каютата. Малкото прозрачно парче материя, заедно с хилядите си събратя, се намираше на десния борд на металния корпус, който представляваше космическият крайцер „Тор“. Корабът се носеше в орб ...
877
3
Забелязах го отдалече. Това ми даде възможност да натисна спирачката достатъчно рано, за да закова колата на прилично разстояние от него. Като всеки начинаещ стопаджия, беше избрал възможно най-неудобното място за спиране. Дълъг, прав участък със сериозен наклон надолу, на който всеки нормален шофьо ...
753
1
- Обичам го! - шепнеше в нощта едно самотно момиче.
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде ...
- Знам, но трябва да свикнеш, че той си замина и ти трябва да продължиш... – отговори ù луната.
- Да продължа ли? Че аз дори не знам къде искам да стигна – отвърна объркано момичето.
- Просто не спирай да вървиш! – каза луната.
- Той ме чака някъде ...
609
Няма стих, няма зайченца по полянки и невинни облачета! Не зная дали прозаична еротика е това, или еротична проза, или жалко недоразумение, но най-вече е писмо до теб...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
За това, слушай ме...
Мога да бъда едновременно вулкан и горски кротък водопад. Мога да съм нежна, като пролетен вятър, но и дива ...
4223
7
Седнала съм на стълбите, свита, държа цигарата, но не пуша. Обгърнала съм се в дим и мисли, както винаги след вечеря. Тази нощ дали ще е като другите? Старият грамофон мълчи, не помня работеше ли. Помня, че любимата ми плоча на “Чикаго” не става вече. Изподрана е, а други не ми се слушат. Долу, в ля ...
1451
4
Намирате карта на Хасково.
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...
Гледате пътя за Кърджали.
Долу, вдясно - бензиностанция, по-долу, пак вдясно, има нещо подобно на черен квадрат.
Квадратът е бил сръбски военнопленнически лагер, след това там бяха канцелариите на АПК "ЮГ - Хасково.
Където е цифричка 4 и под нея е Харманлийска река, тръгва ...
2171
1
19
Брей, как ме ядоса тази жена! Защо го направи?
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
Толкова добре си живеем с моя мъж! През седмицата никакъв го няма; идва си малко преди полунощ. Децата - щастливи. Гледат телевизия. Играят си на компютъра. И в съботите и неделите го няма. Децата - пак щастливи. Могат да не си оправят леглото цял ден, ...
816
3
670
3
Едва ли аз съм момичето с най-красивите очи на света, в които Той би могъл да се взира с часове. Но аз съм тази, чиито очи блестят, излъчвайки нежност и топлина всеки път, когато Го гледат.
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...
Едва ли аз съм момичето, което може да Го целува най-прекрасно. Но аз съм тази, която го прави по свой собстве ...
1689
2
8
Преди много години в далечно царство живяла чудна хубавица. Косата ú се спускала свободно по раменете ú и никой друг нямал толкова красива коса - буйна, жива, а къдриците ú светели на слънцето като златни нишки. Много от хората, завиждали на красавицата, така и не разбирали, че косатаú е толкова хуб ...
3298
2
Има идеи, че всяко начало е трудно. Аз пък казвам, че не всяко е такова. Зависи от областта. При човешките взаимоотношения, почти винаги началото е най-лесната част. Търсим максимум допирни точки и за тогава различията в каквото и да е са без значение. Трудната част идва след това – да се обединим в ...
610
3
І.
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...
Нощта бе прекрасна, ала улиците пустееха. Тя го забеляза, но не се притесни. Усещаше странно спокойствие, което не предвещаваше нищо добро. Наслаждаваше се на облещилата се луна, която надничаше само за миг иззад облаците и отново запазваше девствеността си. Сякаш криеше нещо.
Фийби усети как топ ...
1495
16
Срокът на Матей Миткалото на небето изтекъл, и той се върнал в България. И с какво, с какво да се заеме - пак с това, което си знаел и можел:
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...
намерил едно магаре, натоварил го с два сандъка с книги и тръгнал по селата, по сборове и по панаири, да ги продава. И като навлязал в планината, срещнали го ...
948
8
Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само щ ...
1045
10
Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
1029
-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
881
Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...
614
- ОТВОРЕТЕ!!! - някой тежко затропа по вратата.
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...
760
Плача за хубавите ни спомени, не за теб. Човекът, който си сега, не заслужава и една сълза. Плача за това, което бях аз. За този, който беше ти. За това какви бяхме заедно. За малкото прекрасни мигове, които ми даде. За усмивката, която възроди и умъртви на устните ми. За времето, в което светът спи ...
1027
4
ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е ДА ИМАШ ТОПКИ, ЗА ДА СИ МЪЖ?
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме – отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз – ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Ф ...
Днес с моите приятелки решихме да си направим двоен празник. Осми март е, пък ни се иска по-нестандартно забавление и решихме – отиваме на стриптийз. На мъжки стриптийз – ще гледаме прочутите Максимус! За нашето поколение това е като да качиш снимки във Ф ...
1573
11
Едни ще кажат, че няма такова нещо като приятелството... Други ще опонират, че няма по-хубаво нещо от него... За някои приятелите са просто случайните пришълци в живота, които идват и си отиват - и в това за тях няма нищо тъжно... За други - това са постоянни и неизменни величини, за които физическа ...
688
2
Прозорецът е отворен, стаята е пълна. 26 човека, а аз все пак съм сама. Техните гласове заглъхват и се чуват само като ехото на далечни стенания.
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...
На последния чин, аз стоя и левият ми крак е окован. Желязото около глезена ми, стържещо и протриващо кожата ми чак до костта, води право в Ада. Аз – греш ...
974
2
Живеехме бедно, в малка стаичка с памтивековни мебели и долепена до нея баня, с вечно течащо казанче. Спомням си как капките тупкаха направо върху мозайката и ме приспиваха в онези самотни вечери, когато татко ме заключваше, преди да се е забързал за нощната смяна. Славен човек беше моят баща, едър, ...
2668
10
Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...
1313
1
Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че ...
Искам да подчертая, че ...
1501
1
4
Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич ...
590
2
И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната ...
826
Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
1113
14
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
