40 918 резултата
Огледало 2
1.Читателю, ето това продължение -
Написано с вдъхновение
за отношение
и преклонение! ...
  1295 
За картините и рамките
... не, че разбирам,
но рамките някак ми действат
ограничаващо.
Поне на мен. ...
  612 
Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...
  829 
„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...
  1851 
Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...
  542 
CUBA LIBRE 6
От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беш ...
  1473 
Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се о ...
  621 
Ресторантът беше топъл и тих. Стъпките ú приличаха на ноти, изписвани по петолинието на пода. Дъхът ú спираше, оглеждайки се на коя маса я чака...
- Здравей, заповядай - каза той и бавно протегна ръка за поздрав.
- Извинявай, задръстването беше невъобразимо!
Ръцете им се срещнаха за секунди, но тя н ...
  1096 
Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...
  942 
Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...
  1165 
За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...
  604 
Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...
  1210 
ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...
  920 
Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...
  631 
ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...
  1096  12 
Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...
  931 
Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...
  1522 
Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...
  713 
Здравейте! Бих искала да напиша, че долните редове, преди всичко, са приятелски, защото според мен трябва да може да се разговаря на всякакви теми с всички хора.
Понеже не зная как точно да започна, затова ще подчертая, че бих искала тези думи да достигнат до Вас и се надявам да ги приемете съвсем с ...
  1340 
НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...
  953 
Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...
  1393 
Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...
  910 
Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни ...
  698 
Кой показа среден пръст в лицето на успеха?...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха?...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости?...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"?...
  1203 
Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла на стойката за чадъ ...
  1055 
Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му... ...
  830 
Вие знаете кой е Лъжлив Съби, нали! И в наше село го има, сигурно и по други места… Помня го, дете бях тогава, а днес е вече стар, ама си е същият – образ и половина. Той да ви разправи някоя история, лъжа да е, така ще ги нагласи нещата, че да му повярвате. Горски беше и като такъв се пенсионира. К ...
  1128 
Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии, копнеещи есен!
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и ...
  1140  11 
  1540  14 
Седеше в ъгъла, прибрал колене в скута си и тъжно наблюдаваше човека пред него.
Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.
Исус бе ...
  592 
Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...
  2466  17 
Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...
  803 
Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...
  1459 
Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...
  583 
- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...
  1053 
Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...
  1208 
Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...
  861 
Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...
  634 
Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...
  656 
Толкова е прекрасно да летиш.
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...
  1105 
Предложения
: ??:??