40 918 резултата
В думите му намираше утеха. Те бяха способни да излекуват раните в сърцето ù, те я връщаха към живота. Преди. В този момент всичко беше различно.
- Остани с мен. Нужна си ми… - шепнеше той. Бледи проблясъци на светлина. Някакво странно чувство, сякаш съзнанието ù се отдалечава, сякаш пътува надалеч. ...
  856 
1-ви закон:
Смъртта започва с раждането и свършва... със смъртта.
2-ри закон:
Не е задължително да умреш, за да си умрял.
3-ти закон: ...
  1093 
За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме п ...
  984 
20. Срещата
Нели не се отчайваше, беше твърдо решила да се срещне с прокурорката. Какво не би направила, за да спаси детето си, беше готова да даде живота си за него.
В началото на Ноември времето застудя. Небето беше тежко. Оловносиви облаци обгръщаха Витоша. По улиците много по-рядко се срещаха ми ...
  802 
Само ако можех да ти кажа всичко това, което искам и тая в себе си, но не мога... нямам този шанс.
Само ако можех да плача както преди, щях да излея всичката болка, която се е натрупала в мен, но не мога... твърде много хора ме накараха да плача.
Само ако можех да кажа на някой, който ще разбере, но ...
  1306 
Толкова съм изгубена...
Вървя по калните улици и алеи, пришляпвайки по влажния асфалт... И съм толкова умислена. Дълбоко, дълбоко в мен се случват толкова много неща, дълбоко в мен страдам по една болезнена липса... И макар стъкленият поглед, алената усмивка и привидното спокойствие, дълбоко в себе ...
  1670 
Давам ти парче от сърцето ми.
За да ти напомня, че аз съм винаги тук за тeб.
Давам ти парче от мен.
Една част от душата ми.
За да тe държа здраво с ръцете на вярата, надеждата, любовта. ...
  1165 
Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път ...
  941  12 
***
Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава ...
  746 
Взе това, което ти принадлежи, но не по право, разбира се, държеше всичко в ръцете си, но вече не ти стигаше!
Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!
Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!
Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щаст ...
  1306 
Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...
  1240  14 
19. Делото
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но до ...
  855 
Клаустрофобия
Питаш ме откъде го имам това ли…Не е наследствено, а придобито. Ако искаш, слушай да ти разкажа. Стара история е тази, на теб може да ти стане смешно, ама какъв зор изкарах…Всеки от акъла си пати, да знаеш, пък аз и от мерак, дето се вика. Кой си пада по лов, кой по риболов, кой някакв ...
  1205 
Развиделяваше се! Пропяха първите петли. Долавяше се тропането от каруца. Животът на село започваше в ранни зори и Елена се пробуди от шума навън. Потърка очи и събра сили да стане. Беше бременна в края на осмия месец и с всеки изминал ден, все по-трудно се движеше. Бременността й бе тежка, но тя по ...
  1442  20 
РАЗЛИЧНИТЕ - част осма
Д О Н И К А
Преди много години получих за рождения си ден швейцарски часовник за подарък. Носих го няколко дни на ръката си, колкото да му се порадвам и след това отново взех старата, вярна "Победа". Руската машина никога не ме беше предавала, а и бях свикнал с нея.
Минаха няк ...
  860 
Перфектният човек?
Раждаме се, живеем и умираме! Това е един неразрушим кръговрат. Раждаме се толкова малки, чисти и добродушни. Раждаме се безгрешни! Все по-често се замислям над въпроса „Съществува ли перфектният или безгрешният човек?” Седя и мисля! И все по-често стигам до извода, че такъв човек ...
  2307 
Майки 10
18. Шегите на Бухала.
Всички вестници, радио и телевизия пишеха или предаваха за последната “шега” на бившия началник на следствения отдел на Централния софийски затвор преди Септември 1944, Стоян Стоянов известен като “Бухала”, бившия началник управление на МВР в малкото балканско градче “ ...
  1018 
Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
  1913  12 
Не съм женен и не знам дали скоро ще стане тая работа. Проблем, братле, ти ме познаваш отдавна, ще ти обясня, дано ме разбереш.
Притеснявам се от жените, ще ме попиташ сигурно как така и от кога – да ти кажа, и аз точно не знам, но тоя киндилик май ми е още от ученическите години. Притеснявах се от ...
  1473 
Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да т ...
  1141  14 
17. “Call girl”
Почти всяка вечер Нели Радомирска танцуваше в бар “Астория” и всяка вечер я изпращаха с бурни аплодисменти. Предложенията за срещи валяха като пролетен дъжд, не липсваха и подаръци, някои от които бяха изключително скъпи. Едни приемаше, други връщаше. Обикновено отказваше да приеме б ...
  852 
Труден избор
... и той прегърна своята половинка. Колко добре се чувстваше с нея. Тя винаги го разбираше и му помагаше. Даваше му съвети и беше до него в трудни моменти. Какво повече можеше да поиска? Познаваха се от четири години и досега тя толкова пъти му бе засвидетелствала своята любов. Но той ...
  990 
Наричам го вълна! Вълна, поглъщаща бреговете, смразяващо студена, мигновена.
Мигове, галещи светлината на дните, отразявайки се във водите, обсебвайки мислите, очакващи нещо да се случи.
Необятността, в която се взирах, усети погледа ми към бъдещето, една съдба и нещата, които тя искаше, попивайки р ...
  970 
6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...
  703 
Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...
  998 
"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...
  634 
Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...
  731 
- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...
  598 
Нощ. Ти и аз… и димът на цигарите ни, който между думите плавно слива се един в друг. Издишаната отрова за миг насълзява и на двама ни очите. И скрива по тоя начин истинските сълзи. Сега се срещаме, а отдавна навярно сме се търсили. Но по пътищата на младостта явно сме се променили. По време на търс ...
  905 
Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...
  2259  20 
ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...
  1718  49 
Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...
  685 
М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богород ...
  1825 
И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...
  707 
Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...
  669 
Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Форту ...
  504 
- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...
  781 
16. ПРОКУРОР И ПОЛИЦАЙ
Животът в малкото балканско градче продължаваше да тече спкойно, даже монотонно. Градът имаше добро ръководство, което практически беше преминало в ръцете на един и същи човек. Другарят Иван Иванов имаше цялата власт, но какво от това, ако не я използваше за лични облаги. Тук ...
  901 
Искам да ви разкажа за моята приятелка Марго. Както вече знаете, тя все още не е омъжена и се води в категорията "стари моми". Самата тя така се изразява за себе си. Въпреки грозното определение, тя все още желае да се омъжи и да свие семейно гнездо. Всичките ù приятелки я убеждават да не го прави, ...
  1944 
Има неща, които не могат да бъдат докоснати и неща, които не могат да бъдат разбрани. Има неща, които не могат да бъдат видяни и неща, които не можеш да опишеш с думи. Неща, които можеш единствено да почувстваш с всяко късче от сърцето си, с всяка пора от душата си, с всяка частица от тялото си. Едв ...
  2062 
Предложения
: ??:??