40 918 резултата
Отдавна не се бях чувствала така. Толкова щастлива. Толкова лека в мечтите си. Толкова свободна в сърцето си. И това е заради теб. Всяка моя усмивка е твоя. Всичко в мен ти принадлежи. Мислиш ли, че някой, някога ще успее да те замени ?
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...
1272
1
Живея близо до летището. Знаете как е – тишина и спокойствие... между всеки полет. Сега сме в края на туристическия сезон и на всеки 17 минути излитат или кацат самолети. Познавам шума от двигателите им като осемте си пръста. Другите два – показалците де, почти не ги ползвам за друго, освен да си по ...
1163
14
Решили сме със зълвето да правим референдум след референдум. За всичко ще правим допитване до народа. Например:
„Искате ли да намалим цените на парното?”
Ако около 90% от населението иска, няма как, намаляваме го. Ако са около 50%, ние пак ще го намалим, но с по-малък процент, за да се знае, че ние ...
„Искате ли да намалим цените на парното?”
Ако около 90% от населението иска, няма как, намаляваме го. Ако са около 50%, ние пак ще го намалим, но с по-малък процент, за да се знае, че ние ...
1604
9
К А Л А М Б У Р
Жертвите на полицейските и
съдебни грешки в България
са вследствие на грешките
на същите тези полицейски и ...
Жертвите на полицейските и
съдебни грешки в България
са вследствие на грешките
на същите тези полицейски и ...
811
1
Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...
714
1
Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
795
Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Зем ...
1016
Мъката на монаха – вътрешен глас мръсник...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...
Лош ден за яйцето – удари на камък.
Детето направо беше „одрало кожата” на майка си. От задника...
Единственото, което глупакът никога не отрича, е своята гениалност.
Наглост: да кажеш на оня, който чака на бесилото, че му е широко около врата... ...
1401
6
О, времена! Няма ги великите философи! Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят на готово. Тръгват след някого и не мислят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най- верния път. Нали делата говорят за даден човек? А кой да ти мисли з ...
655
I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...
616
6
- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...
3381
3
18
Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (1-ва част)
роман на ужасите, да се чете от лица под 18 години!
Още от зората на човечеството хората са водели епически битки със злото. В многообразието от писмени документи, съхранявани в архивите, множеството фрески по катедралите, картини на различните х ...
роман на ужасите, да се чете от лица под 18 години!
Още от зората на човечеството хората са водели епически битки със злото. В многообразието от писмени документи, съхранявани в архивите, множеството фрески по катедралите, картини на различните х ...
1097
13
„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...
821
1
Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...
992
3
Поредният участник стана, сваляйки ямурлука, направи няколко плавни движения, от което му изпукаха прешлените и каза с налудничава усмивка:
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След по ...
- Преди два дни сключих брак с любимото ми дърво - старият чинар, под който в морната жега пием ракия, а в хладните вечери ни приютяваше в хралупите си.
След по ...
599
Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...
995
3
11 септември - крахът на нормалния свят или надежда за по-добър?
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...
Преди два дена се отбелязаха десет години от атентатите в САЩ. Те завинаги промениха устоите на света. Защо човешката природа стигна до терора? - Тя изначално е добра. Омразата завладя като ураган душата ни... и постепенно губим човешк ...
708
Навремето попитали Сократ, какво според него е най-нужно на човека:
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...
- Успех - отговорил той.
Повторно го попитали, дали смята и сполуката за необходимост. Сократ отговорил:
- Сполуката и успехът според мен са две противоположни неща. Ако някой, без да търси, се натъкне на нещо, което му е нужно, тов ...
630
Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...
642
4
- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...
957
1
1
Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...
962
разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...
1351
11
Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
947
3
Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...
984
5
Хората разказват какви ли не истории... и такива, каквито са чули от други, и действителни, в които са главни герои. На мене ми се ще да ви разкажа една история, която ми я бе споделил друг, но страшно ме впечатли, а защо... оставям на вас да прецените.
С него бяхме приятели от детинство. Неразделни ...
С него бяхме приятели от детинство. Неразделни ...
1574
2
Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и ...
1142
2
Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...
2817
21
933
5
За алкохола, вредата и ползите. Направих едно проучване и стигнах до извода, че в повечето случаи двама души като седнат на чашка, не сироп за кашлица, разбира се, след втората обиколка стават първи приятели. Много редко се случва да се стигне до скандал и побой. Започва се със:
- Свободно ли е? Мог ...
- Свободно ли е? Мог ...
1515
14
Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...
1301
1
3
Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...
1599
1
24
Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...
1081
22
Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се ...
762
4
Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...
1190
1
2
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...
4285
51
Някъде по пътя изгубих себе си. По онези стръмни пътеки. По онези тъмни улички. По онези прашни и страшни места. Сред сивите тълпи от хора. Сред ужасната реалност. Сред мечтите, които се разбиха, както вълните се разбиват в брега. Някъде по пътя душата си разтворих, както двете си ръце, когато го пр ...
787
3
4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...
738
2
Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
838
7
Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...
1261
23
Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...
Тържествен акор ...
493
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
