40 917 резултата
Бостън – наши дни
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...
737
Кога за последен път си позволи да поспреш за миг и да помиришеш цъфнало цвете? Кога за последен път се зачете в поезия? Кога се порадва на красотата? Кога зарадва душата си? Ти си се превърнал в ходеща мишена без сърце и душа... Жертва на материалното. ДА! Грозен си, празен отвътре... Парите ли пра ...
1303
4
нещо като купена храна от некоя закусвалня
свещи но не заради самата романтика
а защото няма ток
непринудено облекло
малка масичка ...
свещи но не заради самата романтика
а защото няма ток
непринудено облекло
малка масичка ...
786
1
Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на к ...
924
2
Седим и си чакаме. Времето е изгубило всякакво значение. Колко минаха? Седмица ли – две?
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...
900
6
- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...
701
Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безр ...
2020
1
4
Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...
754
2
Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...
955
2
И сякаш се бяхме срещали отдавна, но всъщност това беше първият път, когато се видяхме... погледите ни се губеха един в друг, а аз усещах как бавно започвам да се влюбвам... Докато вървях към вкъщи, не спирах да мисля за усмивката, очите му и малкото думи, които си бяхме разменили... Легнах с мисълт ...
1176
3
... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...
640
3
Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?
788
Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели ...
857
Кръглата маса - ІІ
Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.
„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”
„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”
...
Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.
„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”
„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”
...
1341
5
След вечерята с майка ми аз отидох в стаята си. Пуснах си телевизия и, както обикновено, нямаше нищо интересно, а Часът е 23:58, не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Отидох на прозореца, пуснах си музика, загледах се в луната и започнах да мечтая. Стоях на прозореца близо два часа, а дори не съм ...
1099
1
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсиран ...
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсиран ...
1772
2
Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта ...
1267
4
красивите цветя в нощта умират
самотни са останали в мрака
красивите цветя са разделени
от студени магистрали и мечти
красивите цветя познават самотата ...
самотни са останали в мрака
красивите цветя са разделени
от студени магистрали и мечти
красивите цветя познават самотата ...
582
1
Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...
1186
1
7
Разходка из София
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...
1915
2
4
Прости ми!
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...
1967
2
2
Миналата година бяхме на море заедно с Красимир Тенев. Лято, тризвезден хотел и ние с него още две звезди, та си изкарахме петзвездно. Плаж, море, звездни нощи, ресторанти и хармоники... Стихове, разбира се, малко проза и много срещи с приятели, купонът си беше през цялото време на шест.
Лежим си с ...
Лежим си с ...
1113
9
УМРЯЛ
Тръгна слух из малкото старопланинско градче, че Димитър В. умрял.
- Върбанов ли? - питаха се помежду си с изненада поетите от литературната група, в която се записа член неотдавна. - Че от какво? Как ли е станало?
- Ами, лека му пръст. - казваха едни - Бог да го прости - отговаряха други - Св ...
Тръгна слух из малкото старопланинско градче, че Димитър В. умрял.
- Върбанов ли? - питаха се помежду си с изненада поетите от литературната група, в която се записа член неотдавна. - Че от какво? Как ли е станало?
- Ами, лека му пръст. - казваха едни - Бог да го прости - отговаряха други - Св ...
1220
На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящи ...
687
Не знаеш какво бих направила, за да бъдеш щастлив. Не знаеш колко много давам за теб, колко много значиш за мен. Не знаеш на какво съм способна, за да виждам усмивката на лицето ти. Заменям моя живот за твоя. Заменям моето щастие за твоето. Заменям сърцето си, за да остане твоето здраво. Заменям себ ...
1470
1
В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
929
2
- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан. ...
828
3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността:
Остарявам бавно, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите! И как не - живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази ...
Остарявам бавно, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите! И как не - живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази ...
1510
1
Лазаре, спри се... легни си, Лазаре...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е... ...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е... ...
896
1
"Предполагам, че искате изведнъж да сложите точка на всичко непоправимо и може би не желаете излишни обяснения. Може просто да изтриете това писмо, без да го четете. Пиша го не толкова заради вас, колкото заради себе си, защото от много време насам единствената възможност да плача, без да трябва да ...
810
1
- Дай да ти видя ръката.
- Няма какво да ù гледаш, всичко е зараснало.
- Добре де, аз искам само да погледна.
Стрелеца се надвесва над мен, хваща ръката ми и започва да я оглежда малко под китката, там, където е белегът. Странно нещо са възприятията. Стрелеца е сигурно по-нисък от мен, приближава че ...
- Няма какво да ù гледаш, всичко е зараснало.
- Добре де, аз искам само да погледна.
Стрелеца се надвесва над мен, хваща ръката ми и започва да я оглежда малко под китката, там, където е белегът. Странно нещо са възприятията. Стрелеца е сигурно по-нисък от мен, приближава че ...
1791
1
Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...
Дядо Митьовата къща бе ...
735
3
Наденал си примка и стяга за спомен с мъка си спомня,
и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.
Свел главата върви, като без душа лицето,
погледа празен огън в него вече няма.
Душа като празна ваза, тихо, че студа се чува, ...
и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.
Свел главата върви, като без душа лицето,
погледа празен огън в него вече няма.
Душа като празна ваза, тихо, че студа се чува, ...
824
ПОМПА КЮЧЕК
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
2784
11
Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
1129
20
КРЪГЛАТА МАСА – I
През 80-те години на миналия век работех в Германия, по-точно в ГФР, като директор на фирмата ДЛМ със седалище в Регенсбург и филиал с голям РО – РО терминал в Пасау. По немските закони ДЛМ се водеше като дъщерна фирма на „БАВАРСКИ ЛЛОЙД” АГ, Регенсбург (БЛ ). Другият директор в ДЛ ...
През 80-те години на миналия век работех в Германия, по-точно в ГФР, като директор на фирмата ДЛМ със седалище в Регенсбург и филиал с голям РО – РО терминал в Пасау. По немските закони ДЛМ се водеше като дъщерна фирма на „БАВАРСКИ ЛЛОЙД” АГ, Регенсбург (БЛ ). Другият директор в ДЛ ...
1546
3
Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 4
Ако човешкият род е започнал от Адам и Ева, тогава по-логично е Адам да бъде изобразяван със закачен лавров венец на мястото, вместо със смокиновото листо.
Стр. 4
Ако човешкият род е започнал от Адам и Ева, тогава по-логично е Адам да бъде изобразяван със закачен лавров венец на мястото, вместо със смокиновото листо.
783
Влезе в техния вход и звънна на апартамента.
Димитрина отвори, погледна го с маслинените си очи и се усмихна.
- Здравей! – поздрави той, като отговори на усмивката ù. Подаде букет червени рози.
- Здравей, скъпи! Влизай! Благодаря за вниманието! – усмихна се привлекателно и закокетничи.
Тя го прегърн ...
Димитрина отвори, погледна го с маслинените си очи и се усмихна.
- Здравей! – поздрави той, като отговори на усмивката ù. Подаде букет червени рози.
- Здравей, скъпи! Влизай! Благодаря за вниманието! – усмихна се привлекателно и закокетничи.
Тя го прегърн ...
928
1
Значи така било... влюбването...
Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".
Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънц ...
Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".
Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънц ...
628
Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ù отговори мило и учтиво. След срещата им обаче той ù отговори още само веднъж, за да ù каже: “Баща ми никога не е говорел за вас, знач ...
777
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
