40 916 резултата
-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
  784 
Някой някога беше ми казал
колко боли от любовта...
Остана ли сама, единственото ми спасение
е сънят...
Не спирам да мисля, ...
  1010 
Всяка една от нас е имала онази „тайна обич”, която дори и след години не се забравя и онзи мъж, заради който би оставила всичко и всички. Всяка една от нас е била в ситуацията да се събуди до един, а да иска да види „него”. Всяка една от нас е изпитвала болката от раните, които ни оставя онази любо ...
  1037 
Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...
  512 
Реквием за една греховна любов
Глава четвърта
Париж беше пленил Емилия. Ярко осветените булеварди, хилядите уютни кафенета, кварталните бистра, луксозните ресторанти , гарнирани с много музика и прекрасни вина, това беше Париж. Когато посетиха музея в старата парижка гара и съзерцаваха платната на н ...
  970 
Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка, приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже балансирам гнева и тъгата си. Кат ...
  590 
Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати ...
  932 
Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнаниет ...
  1057 
Радвам се на голям букет за някой празник, но се радвам повече на малко цвете, подарено без повод. Радвам се на плюшена играчка, която мога да прегръщам, но се радвам повече, ако ми подарят прегръдка. Радвам се, когато ми пишат нещо мило, но повече се радвам, когато ми го кажат в очите със усмивка. ...
  825 
Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното ...
  782 
На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...
  1418  41 
Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...
  1066 
Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ...
  719 
Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...
  1109 
ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...
  798 
Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...
  663 
Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...
  790 
Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беш ...
  876 
Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...
  1057 
Инсайт
- Всяка жаба да си знае гроба!
- Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.
- И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в гьол?
- Само ако възприемате хората като жаби! ...
  1345 
Аз съм любовта - онази, която очаквате, онази, от която бягате, онази, която дарявате и онази, която пестите.
Уморена съм. Уморена съм от лъжите, които говорите, от празните обещания, които давате, от неискрените думи "обичам те" и от недоверието помежду ви. Вие ме убивате. Бавно и мъчително. Всеки ...
  925 
Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...
  860 
Дори не мога да заплача. И моите ли сълзи достигнаха предела? Мислех, че никога няма да свършат, но дори очите ми сега пресъхнаха. Чувствам се сама. Някога бях толкова щастлива. Сърцето ми се пръскаше от радост. Усмихвах се всяка секунда. Умеех да живея и да се забавлявам. Днес обаче се превърнах в ...
  764 
Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...
  778 
Част Втора
Юли беше необичайно горещ. След 15 август времето стана по-приятно. Летните горещници бяха свършили. На Женския пазар се появи кехлибарено грозде и огромни сливенски праскови. Градът започваше да се съживява. Отпускарите се завръщаха, загорели и обеднели. Лека полека задръстванията се уве ...
  1432 
Моя любов
Нощта спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ропота на дъждовните капки. Нощ, но без звезди и луна. Няма светлина. В тъмната нощ вървя по улицата, с горда изправена глава, но не устремена. Накъде съм тръгнала ли? И аз не знам. Вървейки, си задавам въпроса „Къде отив ...
  1449 
Представете си, че когато се родите, със вас на бял свят се появява и едно бяло платно! Чисто и неопетнено като вас. Със всяка ваша нова крачка, върху него се появява нова точка, нов цвят... нова история!
Един ден нещо се случва, нещо, което не е било преди. Ново чувство, красиво и неповторимо и вър ...
  1815 
Рамаади се доближи до ухото на Джон и му прошепна, че това може да бъде капан. Момчето можеше да служи за примамка. Лукавостта на раксините не знаеше граници.
Въпреки опасенията си, тримата тръгнаха след момчето през една малка, почти незабележима пътечка през шубрака. Инстинктите на младия индиец и ...
  544 
- Един адепт на острието - обясняваше Скиталецът. - Трябва да умее да прави с оръжието си какво ли не. Например... - човекът прошепна нещо в ухото на Но Щен Вълк, който ядеше ябълки от купата в ъгъла на доджо и връщайки се в центъра на залата с чинийка в ръка, кимна на вълка, който хвърли към него е ...
  820 
Стената на Мълчанието
Денят, подобно на другите й работни дни, не бе лишен от напрежение. Независимо от прецизната подготовка, все пак изкачаха дребни пропуски в организацията, допуснати, макар и незначителни, грешки от страна да доставчици и партньори, неочаквани допълнителни изисквания, дори необо ...
  1407 
ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещи ...
  1307 
Реквием за една греховна любов
Част първа
Макар и лято, днес времето беше облачно и доста хладно. Имаше студен вятър и всички бяха облекли якета, сака или някоя по-топла дреха. Всички държаха цветя и тихо разговаряха на малки групички. Гробището беше далече и хората идваха с коли. Пред църквичката б ...
  1050 
Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който ...
  851 
В този ден дяволите сякаш го бяха стиснали за гърлото. Отвреме навреме го освобождаваха от захватката си и когато, аха, аха, да си поеме дъх, пак здраво го вкопчваха. В моментите на отхлабване Димо започваше да се мята като обезглавен петел и да полага неистови усилия, за да стане от дивана. Опитваш ...
  1256 
Египет 870 година преди Христа
Веслата на тридесетте дълги дървени гребла се потапяха задружно в мътните води, тласкайки лодката срещу течението на реката. Четириъгълното платно не вършеше кой знае каква работа. Вятърът бе съвсем слаб и в повечето време то стоеше отпуснато върху мачтата. Така че гре ...
  855 
През нощта
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
.............
Лежейки на дивана, той разсъждаваше върху състоянието си. Бяха му известни няколко психологически нива на страх. Първото ниво е стресът - когато организмът все пак съумява да контролира себе си, въпреки силните настойчиви вътрешни ...
  1014 
24 процента
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...
  791 
Въображаема държава
Имала съм едно време една приятелка, която си мислела като много българи:
"Ех, май е по-добре да напусна България... Душата ми се чувства тук като скитник-страдалец. И случайно ли е? - не, защото държавата се отнася така към нас. Правата ни са ненужни като боклуци за нея. Иска ми ...
  798 
Жарко слънце вътре в мен... вали и дъжд.
Дъжд от хилядите провалени опити да останеш мой, да бъдеш себе си, да устоиш, да мразиш, да обичаш...
Провалени, да... и дъга няма да има. Не и този път.
Утре тръгвам... Тръгвам да намеря себе си. Изгубих се по пътя, а трудно дишам вече. Задръстих се с надежд ...
  926 
Тайна, пазена години.
Тайна, пазена лета.
Тайна, която ще се пази
така, както сега.
* * * ...
  812 
Предложения
: ??:??