40 916 резултата
Знаеш ли какво е самота? Знаеш ли какво е да си заобиколен от хиляди хора всеки ден, да общуваш с тях, да се смееш на шегите им, да им съчувстваш, когато ги боли и имат проблеми, но всичкото това само привидно... да виждаш как животът ти минава някак си покрай теб, да се виждаш острани и да си казва ...
  1002 
Птицата кацна на дясното му рамо. Беше бяла и красива. Казваше се Смърт. Той ù благодари и тръгна. Вече се чувстваше готов да намери Живота.
Смъртта на рамото му беше тиха, кротка и мила. Не му досаждаше. Само от време на време се обаждаше - „Живей, живей” с пискливия си глас. На моменти му досаждаш ...
  991 
Понякога не всичко се свежда до това да бъдеш добър, винаги да вземаш правилните решения, винаги да казваш това, което трябва. Винаги да бъдеш силен и решителен, и смел, или мил, спокоен, общителен. Не всичко в живота опира до тези качества.
Как ви звучи това: ''Ами ако''?
Ами ако поне веднъж не бъд ...
  752 
Хазайката
Николай беше 16 годишен, когато дойде да учи в София. Записаха го в 6-та мъжка гимназия на пл. Възраждане. Баща му намери познати и му нае стая в къща близо до училището. Улицата беше малка и тиха, близо до пазара. Стаята не беше голяма. Някога е била част от салона, но собственичката имаш ...
  10719 
Ч Е Р Н А М А Г И Я
или
мръсна приказка за пълнолетни
Тълкувание по “Бяла магия”
от Константин Павлов ...
  3034 
Погледни ме. Самата аз не зная на какво приличам вече. Бледо лице. Изплакани, кръвясали очи. Погледът, забит в земята. Къде съм? Коя съм? Не живея този живот. Не го чувствам. Не мога да се справя. Та нали съм силен характер. Та нали рядко плача и рядко се подлагам да чувствам. Днес ти уби една душа. ...
  853 
Глава 3
Загуба
- Отново във Вашингтон. – въздъхна Мейкъм и се огледа. Претъпканото светло летище навяваше на пазителя твърде много ужасни спомени.
- Бил си тук и преди? – не се сдържа Ро.
- Ами да. Всъщност съм бил на много места. Като малък имах нещо като алергия или поне така го нарекоха... ...
  631 
Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...
  1460  26 
Операция “Слава”
Усмихнат, късо подстриган, в сив костюм, водещият се изправи и започна своята разходка към екрана за показване на снимки. Започна и бавната тиха музика, създаваща усещане за величие и гордост. Росен Петров поде новия си разказ, доближавайки се бавно към камерата, приковал поглед в т ...
  1058 
Срещнах едно момче, което умееше да управлява времето. Сигурно ме видя, че тичам като луда наоколо, защото спря въртенето на Земята - така, както се спира бързия влак с ръчна спирачка - и каза:
- Не бързай!
- Толкова неща пропуснах! Можеш ли да върнеш времето назад?
- Колко назад?
- Не знам. Най-пос ...
  722 
Здравейте! Познавате ли голямата морска градина на Бургас? Били ли сте там?
Сега съм там и вървя след две пеперудки. Красиви пеперудки с красиви шарки на крилцата. Тръгнете с мен, моля. Ще видим заедно къде отиват. Ще чуем какво си говорят. Хайде, елате.
-Лети, лети де! Погледни морето! От тук се ви ...
  1011 
Филип беше застанал на плота в кухнята и си режеше портокал. Захапа едно парче, когато чу глухо почукване на вратата на хладилника. Обърна се и видя Джоузи.
- Здрасти! – поздрави тя.
- Здрасти! Какво правиш тук? – попита той – Тоест, не че те гоня, но е рано.
- Рано ли? – учуди се тя – десет е, пък ...
  1080 
Came the last night of sadness
Blue Oyster Cult
1.
МакДоналдс е смъртоносен капан. Четиристотин и двадесет килокалории в сандвич МакЧикън. Глутен, соя, мляко и яйца. Хрупкаво панирано пилешко филе между две сусамови хлебчета; синтезирана в лаборатория маруля, майонеза. Плюс още четиристотин и седемд ...
  1398 
Усещаш паветата под краката си - неравни и хлъзгави. Предишния ден е валяло, затова постоянно нагазваш в малки локви, блестящи от слънцето. Поглеждаш нагоре. Дърветата от двете страни сключват короните си високо в небето, а през пролуките между листата им съзираш парчета светло синьо небе, прорязано ...
  991 
Коя съм аз?
А ти кои си с тази маска?
Коя съм аз за теб, ако знача нещо или съм значила?
Какъв е пътят, това ли е?
Да продължа ли напред или да забравя? ...
  940 
Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. ...
  868 
Звуци... Звуци... и пак звуци. Звуци в съзнанието ми очертават странен свят. Звук от спомените ми със теб. От мечтите, които градих, лепях, разбивах и подреждах. Звук от полета на надеждата пред очите ми. Звук от ритъма на сърцето ми, натъжено, влюбено, разбито. Звук от дишането на душата ми. Всеки ...
  1348 
(Из дневника на един одушевен свят)
В първата пауза, която шумът на улицата направи, за да вдиша замръзнал сутрешен въздух и изпарения от трудно запалващите автомобили, аз се изтърколих под формата на висулка и имах неблагоразумието да падна върху русата глава на една преминаваща точно в този момент ...
  837 
Цвете съм. Червено! Пръстите ù - меки и топли, с перлен маникюр - обгръщат стъблото ми.
Иска да ме подари на Него. Тъжно ми е. Искам да остана при нея. Да слушам мислите ù. Харесва го! Последния път летяха с някаква пелерина.
Ако отида при него, той ще ме потопи във вода и ще разказва на приятелите ...
  849 
Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...
  1009 
Няма нужда да те видя, за да знам, че ме обичаш.
Аз само искам да знам, че си там.
Не е нужно да ме чувстваш...
Да докоснеш сърцето ми...
Аз само искам да знам, че те е грижа за мен! ...
  871 
И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...
  716 
Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...
  1172  35 
Чико Чиков в София
Нещо бумтеше в главата му. Удари на тъпан разтърсваха малкото сиво вещество, с което го беше дарила природата. Чико се събуди, прозя се дълго, без да сложи ръка на зиналата си уста. Адският грохот идваше от горния етаж, където скоро се бяха настанили две студентки. Под него също и ...
  796 
Минава полунощ... Пълнолуние. Тихо, мрачно...
- Нещо шава... мърда - чувам го! Страх ме е!
- ...
- Събуди се! Събуди се, моля те!
- Ъъъ... ...
  736 
Вкиснал съм се.
Обажда се жената.
- Знаеш ли, как ти викат?
- Как?
- Дон Кихот. ...
  996 
В болницата
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
..............
Когато се събуди, първото нещо, което почувства, бе силна болежка в ръката, сякаш някой я бе ударил с тежък предмет. Болката преминаваше пулсиращо от ръката, към гърдите и главата, като бавно обземаше цялото тяло. Бенджамин се и ...
  1031 
(Продължение)
Изглежда това още повече вбесява момичето и този път с всичка сила си забива токчето в крака ми. Подгъвам си коленете, толкова силно ме заболя! Но не се предавам. Отново я удрям. След това още веднъж. И после пак. Дори не забелязах кога момчето изчезна. Продължавам да я удрям, от носа ...
  1483 
„Първо, видях вода във формата на зебра, тичаше през саваната. После се превърна в птица и отлетя. След това, жена, вървяща по улицата пред мен. Влезе в магазин, после мина кола, и ми свирна с клаксона. След това, видях две момчета да ритат топка.” Това от снощи ли е? Да. Казвате, че после виждате т ...
  875 
  802 
Спускайки се по стълбите, с най-голямата скорост, която можех да развия, докато едновременно си закопчавах якето, не спирах да се ругая:
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...
  2134  18 
Студът пронизваше тялото ми и аз усещах някаква особена тръпка. Не знаех дали е от студения есенен вятър или от някакво особено чувство на страх и тревога. След последното посещение при психолога се замислих за онова, което ми каза: „Нищо необичайно при тебе! Просто тревожност. Не мисли, че отиваш к ...
  906 
Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да върви към зле...
Та така и аз. Реших да сляза да си купя нещо, хем за развлечение, хем да се разходя... Само един поглед към правилното нещо ме ощастливи. Погледнах към входа н ...
  734 
Хората сме прекалено заети, за да се замисляме за дребни неща като усмивката на непознат, приятелското кимване с глава на цвете, покрай което неслучайно минаваме или възторженото подушване на нечий домашен любимец, незнайно защо избрал точно нас сред десетките хора наоколо, за да се навре в краката ...
  1351  11 
-Здрасти!
-Ъ! Ъ!
-Здрасти, викам! Събудих ли те?
-Ъхъ... Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа? ...
  650 
Египет, 870 година преди Христа
Фараонът на Кеми – Осоркон ІІ току-що бе приключил с банята, обилната закуска в харема и се разхождаше сред прохладната градина на новия си дворец в Танис. Владетелят дълго не се решаваше да премести столицата от Бубастис. Считаше, че с този акт ще разбуни духовете на ...
  745 
Сънища. Какво са те? Просто едно нощно състояние, в което изпадаме, лесно изключвайки съзнанието си? Не. Сънищата са много повече. Те са именно онези вътрешни желания, успешно или не прикритите копнежи по някого или нещо. Сънищата са огромният, объркан и обрисуван от мечтите ни илюзионен свят, в кой ...
  854 
Усмивката ми - фалшива. Едва се изписва на мойто лице. Ще ме попитате защо трябва да я има тази маска? Защото в живота хората предпочитат тази измамна украса. Че кой обича да вижда тъжен човек с разплакани очи? Че кой обича да подава ръка на човек с разбити мечти?
И времето е влажно. Денят обсипан е ...
  747 
Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...
  967 
(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...
  1775 
Предложения
: ??:??