40 916 резултата
Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...
514
Надявам се да си спомняте за тази история...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...
594
3
Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...
854
1
Как си? Добре. Защо дойде? Баща ми ме изпраща. Ти съгласен ли си да говорим? Да. Разкажи ми за струните? Той ококори очи. Знаеш ли за струните? Разкажи ми, след това и аз ще ти разкажа. Всичко е струни, които трептят. Различни трептения, различна енергия. Висока, честота, висока плътност, материя. Н ...
701
Из ,,Спомени от блатото” (2)
.................................................................................................................
Най-трудният предмет в техникума си оставаше математиката. Доста двойки получихме, докато се научим как да се готвим по тази дисциплина. В основното училище ...
.................................................................................................................
Най-трудният предмет в техникума си оставаше математиката. Доста двойки получихме, докато се научим как да се готвим по тази дисциплина. В основното училище ...
1264
„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...
1323
1
Как да кажа това
как неловко е
да те съветват от
хиляда места
и да не знаеш ...
как неловко е
да те съветват от
хиляда места
и да не знаеш ...
1077
Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...
2830
1
Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...
939
33
Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...
795
6
Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...
668
Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...
1772
2
31
Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...
599
1
Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...
783
2
Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...
670
2
Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...
973
2
Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...
745
2
Ухапването
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството д ...
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството д ...
1006
10
Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...
2405
2
Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...
835
Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...
623
1
16. Радост
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...
981
1
На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...
Двете жени б ...
1058
7
Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
4506
1
Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...
1041
3
Тежи ми фактът, че
всеки опитва се да ми се
качи на главата, уви...
Всеки дава си съвети
и на никой не му пука за това, ...
всеки опитва се да ми се
качи на главата, уви...
Всеки дава си съвети
и на никой не му пука за това, ...
1174
1
Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...
964
2
ГРОБЪТ НА ДИМО
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...
5640
4
7
Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
912
21
Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...
1699
2
Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...
1018
Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...
1133
1
XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...
854
15
"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
1306
8
Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...
787
Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...
676
Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
1661
1
Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
1486
4
на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...
1042
1
Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
887
14
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
