Вратите свои нощта разтваря,
            да те погълне во веки веков.
            Недей да просиш милостиня,
            бедна, гордост – наранима.

            Остана в спомена, застина в мрака...
            Огънят разпали грехове човешки...
            Търси утеха! От ада да избяга!
            В трънливи рози – умрял е жив!

            Всеки момент и чувство – тъгата...
            Продължаваш напред и търсиш
            песъчинка, някъде там в далечината...
            Недей да просиш милостиня!

            Чуй сърцето, разума и избери...
            Умри жив и после възкреси -
            НЕ Демон – Ангел бъди!