Прости ми, че се събуждам,
и погледжам към небето.
Усмихвам се на слънцето,
и трепва мислъта за теб в сърцето...
Не спирам да гледам красивата сянка
на голямата сграда срещу нас.
На припек, хората се прибират за сладка дрямка,
а имам желание да лудувам аз.
Топло е, слънцето се усмихва и гали душите.
Тичат децата боси и се мокрят с вода.
Реалност стават мечтите,
всичко потънало е в незнайна красота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация