* * *

19.10.2012 г., 13:32 ч.

Поезия » Любовна

539 0 0

Един самотен поглед,
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа,
дърво, останало без корен;
опора е една жена
и безкраен влажен спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения