Изгубеният в Мрака
В мъртвата тишинана на нощта изгубен си в мрака,
търсиш пътя за вкъщи, но тишината погубва
твоето спокойствие.
И ако можеш, би обвинил само себе си,
но часовникът никога не спира да тиктака,
не в това е въпросът.
Съжалявам, че отричаш истината
и виждаш само това, което искаш ти!
Живеейки в безмислената си фантазия,
не се ли чувстваш несигурен, загубен?
Толкова е лесно да унищожаваш всичко по пътя си
и да осъждаш всеки, който не можеш да разбереш...
И винаги обвниняваш другите за своите грешки,
ах, ти, малко, безотговорно, безпомощно човече.
Защо си играеш мръсни игрички със всички?
Изоставен и съкрушен сега в отчаянието си,
искаш да дишаш, но не ти достига въздуха.
И въпреки всичко отказваш да приемеш
истината, отричайки всичко!
А аз искам да разбера, каквото и да ми струва,
какво изпитваш сега?
И искам да ти вярвам, че се чувстваш добре,
но виждам тъгата в очите ти!
Питам се, не се ли страхуваш от това,
в което се превръщаш. А спомняш ли си кой бе преди?
Надявам се някой ден да видиш истината!
Никога не престанах да се надявам!
Времето ти изтича, а ти се питаш:
"Това ли е краят?"
© Красимир Иванов Всички права запазени