Притихнала, стаена в сумрака на каменната стара къща,
рисувам образи и връщам чайките назад,
накацали сред пяната на морската вода.
Докосваш ме през пръските вода,
засипваш устните ми с твоите
през прореза на палещи лъчи.
И взираме един в друг едни очи,
очите на дете...
Обричал ли си себе си на друга?
познаваш ли сърце, което ражда теб?
не питай мен,
това съм аз безкрая... ...