Слагам черните си очила,
скривам своите следи.
Омръзна ми да съм добра,
и да са влажни моите очи...
Изключвам телефона,
сякаш на някой някога съм трябвала...
Спирам да мисля за всичко,
било то, каквото съм давала...
Толкова ли искаш да ме унижиш, кажи?!
Стига ми презрението на хората отвън.
А ако искаш се сърди,
ще заспя вечния си сън... ...