Когато сърцето забие отново
със старата песен на новия ден
почакай, ослушай се дали е готово
само да спаси духа ти сломен.
По прозорчето нежно ще почука
надеждният лъч светлина,
ще забравиш, че в теб се пропука
всичко от ненадейна вина.
Срещаш стотици лица натъжени
по прашните улица на големия град -
разбити отвътре, унили, сломени,
безутешно в душите си мрат. ...