Прокълнати очи,
обречени до край да плачат.
Хиляди сълзи,
и безкрайни нощи, в които чакам...
Прокълнати ръце,
усещам как ме галиш и докосваш.
Сега с поглед, питащ, на дете,
те търся, а ти друга посочваш...
Прокълната душа,
обича те и спасение няма.
Не спрях да търся пак любовта,
не можем да върнем това, което стана... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация