25.03.2015 г., 22:07 ч.

Разговор със себе си 

  Поезия » Философска
357 0 0
Навън пече... навън е страшна жега!
Самичък съм в крайморския хотел.
Изкъпах се и рекох да полегна,
но скоро пак над лист се бях навел...
Запалих си поредната цигара
и вперих поглед в белия таван.
И в задуха, в трептящата омара,
почувствах се от времето обран.
Почувствах, че е няма младостта ми.
Че в лутането си съм остарял!
Че в моите комедии и драми,
за миг със себе си не съм се спрял! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??