1.02.2018 г., 9:58 ч.

Стихотворение с неочакван край 

  Поезия
542 0 0
Когато бях малка, вярвах във Съдбата
и още по-силно вярвах в любовта,
знаех да играя все по правилата,
знаех и кога да прибегна до лъжа.
Знаех, че сред клоните високо
пее малка птичка всеки ден,
знаех докъде в морето е дълбоко,
знаех, че и музата умира някой ден.
Знаех как да правя от пясъка различни форми,
знаех,
но ето че забравям...
неща, които обещах да помня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Консулова Всички права запазени

Предложения
: ??:??