Oт чашата си отпивам без да мисля
коя съм, къде, защо и колко още,
по стъклото вън снежинки чистя
и се радвам, че падат и нощем.
Декември скоро почука на вратата,
дори да не исках - пак му отворих,
с широка усмивка ми съобщи новината,
че цяла година нищо не сторих.
Поредна вечер на балкона заставам,
гледам минувачите горди и пусти,
тази пустота в тях я познавам,
дори да я крият зад усмихнати устни. ...