20 521 резултата
Във моето сърце се настани Страхът,
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
  551 
Клоунът - отчаян оптимист,
единствен той със аромата
на цветята си общува
и с неповторимия си жест внушава
оная розова мъгла, ...
  431 
Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.
Захвърлихме очите си във равнодушие... ...
  832 
С мъката пълен ни е животът,
като всичко той си има край,
но бъди смирен, не кат скотът,
Бог ни посочва път, що знай!
Болка ще има в нашата есен, ...
  483 
Земно и Неземно
Аз тръгвах все от тука, от мечтите.
Неясно как се случваха беди.
И хората, които аз обичах,
оставяха ме в земните ми дни. ...
  544 
В живота всичко се повтаря:
пристига, пламва и изгаря.
И дни, и нощи се повтарят-
във седмиците се разтварят.
Повтарят се и делниците, ...
  425 
дарѝ представа
на света за красота
и съвършенство
  368 
Песента на душата
Светлината на твоето тяло,
изпълва моята същност изцяло
и вдъхновена аз летя в простора
и споделям това с всички хора. ...
  560 
  414 
МИЗАНТРОПЪТ
Поругаха девствената му земя с думи кални.
Триста брадви забиха във врата му.
Смесиха с плюнка сълзите кристални.
С клетви и ругатни помрачиха ума му. ...
  391 
Мъдростта, която съм събрала
аз не мога да предам –
както малката пчела оставя
капчицата в кошера голям.
Всичко, дето съм събрала, ...
  328 
През слънцето надникна Бог,
огря ме светлина от най-прекрасна краска,
обля ме със спокойствие и любов,
погали ме със нежна ласка.
Помилвана от най-великия Творец ...
  407 
Разпънат бях
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...
  1104 
Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
  377 
Есента се гòтви за сбогỳвка
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...
  470 
Мразиш ли, ГОСПОД
БОГ не отдалечаваш
ли от себе си?...
  367 
Къде са на момичето
къдриците?
Отнесоха ги птиците!
Къде са песничките детски?
Къде са куклите засмени? ...
  1139 
Певецът седеше до златния трон
и пееше песен за царя:
двореца огласяше дивният тон–
тъй ангелът с Бог разговаря!
Гласът му омайваше всяко сърце, ...
  583 
Толкоз много светове събрани
Помнят хората избрани
Как водят другите с хомот
Не пощадили ни един живот.
Мислите са в миналите векове ...
  1345 
Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик, ...
  1436  21 
Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...
  279 
Здравей,
стихосвят!
Здравей,
стѝхо
свят!
  356 
Не знам дали пропадам или пък летя.
Няма стабилност, за която да се хвана.
Със стрелите в сърцето си ще заплатя,
но нека получа душевната прехрана.
Защо изправям се сама и невъоръжена ...
  324 
Пр.
Чети!
Не си ти когато си прост
Ума ти избягва някак моя въпрос
Мълчи! ...
  428 
Подреждам гардероб със стари дрешки…
(Кое да хвърля и кое да задържа?)
Че кръпките добре прикриват грешки,
но дрехата превръща се в лъжа.
Изрязвам мислите от стари планове. ...
  757  14 
Демонична поема
Да жил, но жизнь моя
без этих трех волшебных дней
была б печальней и сивей
безсыльной старости твоей. ...
  445 
Есен лека печал ми навява
и болка от мисъл тъжна се появява -
че животът хубав е, но кратък
и с тихо примирение и кротък
аз мисля:туй е на природата закона, ...
  364 
нeка помaзвaт
(Лeлка) Cтиходèлка и
(Чичкo) Лиpѝчкo
  319 
Самотата е въпрос
на вътрешно стечение.
Върви с изящно вирнат нос.
Навярно е мъчение.
И неминуемо призвание ...
  969 
Изпращам думи любовни по вятъра
да се сее любов по света,
да никнат чувства любовни в сърцата ни
да мислим любовно за дела от любов!
Изпращам думи любовни по вятъра ...
  222 
Невъзмездèно,
злото си вменява, че
е насърчèно...
Невъзмездено,
злото си вменява, че ...
  373 
Понякога...
Понякога откривам дрипи..
Захвърлени в душата на момиче ...
Отскубнати самотни звуци
В търсене на някоя ...различна.... ...
  534 
В порой от спомени те нося,
а времето е придошла река,
от него сякаш милост прося,
а то в забулени лица
приижда на големи капки, ...
  414 
В тъмнината срещнах си приятел
Идеален, мълчалив и тих
Седя самичка, той до мене
И той самотен, аз открих
Светът не е за двама, казах аз ...
  407 
Очакване
В застиналото декемврийско утро
времето е спряло
и сякаш няма да настъпи утре,
сякаш всичко се е извървяло. ...
  458 
Игра на изгрев и залез
Ти изгряваш, аз залязвам!
Неуморима гоненица между нас.
И както Слънцето и Луната,
ще играем играта в захлас. ...
  1029 
В тъжната есенна позлата
падат на дърветата листата.
Страдам в болка и самота,
че до време е земната красота.
Кратък е земният ни път, ...
  437 
Розо, ле розо
кокетна!... Пленителко
немимолетна!...
  350 
ПОЕЗИЙО
Орадостявай
Руквай
И
Всевъзвисявай
  439 
Молитвата на неверника
Напсувах просяка наум.
Хитрец! Със мен ще си играе!
В метрото беше без бастун
и как се скри от полицая! ...
  1386  11 
Предложения
: ??:??