20 521 резултата
Уморени очи вече виждат отвъдното,
а сърцата разбити на пух,
трудно понасят болни амбиции,
... докато още са тук.
Умовете препълнени с факти, със спомени, ...
  1177 
Ще грабя със шепи от тебе, живот,
няма да пестя пари за забава...
За едни ще бъда грешна, а за други права,
но да се харесам на хората не искам,
защото не се боря за слава! ...
  838 
ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
О, срам ме е, че Съвестта ми дреме,
и търся Истината в своя джоб… ...
  336 
Първа любов е! -
И плахосвенлива! Но
как ѝ отива!!!
  401 
Притча*
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  355 
Прашинки сме малки, дори не микрон,
от Космоса... Свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди,
изригват стихии в омая.
В небесната книга написана там ...
  420 
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем, ...
  736 
май 2013 Румяна Славова
Рисувам страхове-
в различни цветове.
Кръщавам поотделно всеки-
да ги разпознавам. ...
  570 
Пиех кафе, слънчево беше.
Случайно дочух уличен кларнетист.
Свирнята му накъсано се дереше.
Смесено някак си народно с туист.
Прекъснато свиреше, но с жар. ...
  1247 
Свалете маските на отчаяние и безнаказаност
и облечете своите мечти в обикновенни дрехи
На кой е нужна тази сляпа показност?!
Когато криете душите си в доспехи.
Не стойте на далечно разстояние ...
  365 
„Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam“ - Lucius Annaeus Seneca
(„Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя“ - Луций Аней Сенека):
Надявам се да
умра така, че мъртъв
да не се червя... ...
  570 
ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...
  699 
тучният житен
клас е наведен
празният е и
щръкнал и вреден
тъй и с човека ...
  469 
философската
поезия наравно с
поетичната
философия са две
страни на едно цяло
  410 
Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...
  875  25 
Тя:
„Океан!!!“...
Той:
„О кей, Ан!“...
  496 
КОГАТО МНОГО ДЪЛГО
Когато много дълго бил си жаден
не можеш жаждата да утолиш...
Дори да ти предложат океана
в солта по-жаден само ще гориш! ...
  926 
Животът върви си, река бързотечна,
завихряща бързеи слепи. Поврат.
Повличаща клони и дънери тежки
коритото следва, не тъжен обрат.
Тече си реката през ниви, поляни. ...
  588  10 
Човек се ражда на земята
да расне и да порасте.
И да не хвърля, да не мята
по вас където и да сте.
И дните му да са блажени, ...
  386 
Бракосъчетай
Любов и Мир, о, БÒЖЕ!
За да ѝма РАЙ!
За да ѝма РАЙ... ,
Любов и Мир, о, БÒЖЕ, ...
  347 
До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят ...
  371 
Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!... ...
  373 
Животът нека
бъде стих, а не от стих
живот да правим...
  306 
Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторжени гърла!
Сърцата пърхат в малката градина-
разперва Младостта крила...
Луната се усмихва закачливо. ...
  250 
По пътя в ледено студена нощ,
едвам престъпвам с крачката широка.
Посипвам с пепел смръзналата площ,
запален от незнайна гняв жестока.
Изгарям от бездушно чувство на безсилие и бяс, ...
  1157 
Да разгледаме
думата „слово“! Ако
заменим „в(`ъ)“ с „г(`ъ)“,
се получава
думата „слòго“ - с кратък ...
  393 
Аз имам да ти кажа
сто неща.
И нямам да ти кажа вече
нищо.
След всеки ...
  723 
Всяка стъпка обмисляш.
Защо стъпваш тогава
накриво?
Всяка дума премисляш.
Защо тогава ...
  764 
стихът мерило
е за красотата и
за грозотата
  343 
Неказаните думи как болят,
превръщат ни живота в многоточия,
безумни мисли на сергия ги редят
поставили цена - „Надскочих себе си…“
И всеки ден множат се точките, ...
  346 
стих е и чаша
вода да подадеш на
изпаднал в беда
  472 
Напоследък доста мисля
за миграцията,
интеграцията.
И за ислямизма...
Мисля си, ...
  362 
ДУХ И МАТЕРИЯ
Надвисва орлова сянка над гората
и по инстинкт всичките твари замират,
сякаш са под влияние на хипнозата
на някой магьосник, но без да заспиват. ...
  732 
Екологична ниша
Задъхвам се. Катеренето спира.
Фрустрацията казва ми без звук:
“Във връхната си точка се намираш.
Възход и блясък имаше дотук.” ...
  424 
Във есента
Във есента остават
само голи клони,
увехналите вече
злаци и листа... ...
  298 
На езѝка на Вергѝлий
от мъжки род е любовта*! -
Навярно за да може тя
пò по мъжки да закрѝля ...
............................................................. ...
  464 
Не ми се говори...
Не ми се и пише.
Със сенки да споря,
във мъртво затишие.
С кого да засегна ...
  367 
Премного пъти виждаме смъртта:
понякога е стара, друг път – млада,
невинаги с усмивка на жена;
преддверие към рая или ада.
Нечакана, тя тръгва си сама, ...
  505 
Живея си живот познат
без недоимък и охолство.
Не съм ни беден, ни богат
сред здравото работно войнство.
Дори и стар, без къшей хляб, ...
  389 
Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая.
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.
Отчаяние без страст. ...
  573 
Предложения
: ??:??