20 521 резултата
Скръбта си изплачи ми, Диоген!
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
565
8
Разперѝ срещу слънцето длани -
с изпънати пръсти - един до друг сбрани! -
Ще видиш кръвта си - отвътре да блика -
искряща и пỳрпурна!
Ще видиш отвътре душата си - ...
с изпънати пръсти - един до друг сбрани! -
Ще видиш кръвта си - отвътре да блика -
искряща и пỳрпурна!
Ще видиш отвътре душата си - ...
545
6
Ти си наблизо -
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.
Струна, която ...
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.
Струна, която ...
546
3
Черен страж
Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,
което днес няма да защити невинни и неоправдани,
защото такива отдавна няма.
Днес ще се изправя срещу справедливостта или ...
Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,
което днес няма да защити невинни и неоправдани,
защото такива отдавна няма.
Днес ще се изправя срещу справедливостта или ...
442
Откъснах розата бодлива
В слепота потъна моят зрак...
Пустата душа свадлива
прозореца затръшна, стана
мрак.
В слепота потъна моят зрак...
Пустата душа свадлива
прозореца затръшна, стана
мрак.
465
Следобед е. И лятото си тръгва,
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
647
10
Навярно изстрелът е търсил друг,
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...
672
20
Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
1214
1
40
Потребни
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност. ...
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност. ...
455
2
8. БОГ да прощава
7. а дотогава
...................................................................
6. навярно - светлинни
5. но иска години ...
7. а дотогава
...................................................................
6. навярно - светлинни
5. но иска години ...
610
5
Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...
393
1
Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен. ...
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен. ...
414
2
Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...
565
2
"Тук е погребан..."
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
574
3
451
1
Мравките дойдоха
да спасят света;
бяха стъпкани
от набожни крака.
Спасителят ...
да спасят света;
бяха стъпкани
от набожни крака.
Спасителят ...
768
1
Неизживян мой живот
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход. ...
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход. ...
536
6
Кръговрат
ReмаТе
... и по-добре луд
с ясна посока
*ненормален ...
ReмаТе
... и по-добре луд
с ясна посока
*ненормален ...
492
1
541
3
Кой ти е казал,
че по емпиричен път единствен
ще достигнеш до нея?
Погледни я -
жена, която обича ...
че по емпиричен път единствен
ще достигнеш до нея?
Погледни я -
жена, която обича ...
663
3
Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
1047
5
22
Парченца от мозайка по пътя си събирам -
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...
663
3
Изкуството и само изкуството имаме ние,
за да не бъдем убити от истината.
Ницше
Готова бях
и дланите разтворих ...
за да не бъдем убити от истината.
Ницше
Готова бях
и дланите разтворих ...
431
2
Вълните са пътуващите кораби
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
958
3
29
Сега...
е лятна суетня.
Ще дойде
есенна хармония.
И после – ...
е лятна суетня.
Ще дойде
есенна хармония.
И после – ...
868
3
И само миг, един-единствен миг,
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
567
Всяко богатство,
на чужд гръб натрупано,
е светотатство...
на чужд гръб натрупано,
е светотатство...
362
1
Потопена в кристално синята самота
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка ...
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка ...
712
4
Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
996
1
16
442
1
Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
410
1
Времена смутни настанаха,
превзеха мойта душа.
Там отдавна останаха
само отчаяние, мъка, тъга...
Не зная как го допуснах, ...
превзеха мойта душа.
Там отдавна останаха
само отчаяние, мъка, тъга...
Не зная как го допуснах, ...
701
2
309
2
Печалното не е в това,
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
278
5
377
1
Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
1117
3
Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...
813
7
Отмина пролетта на мойто детство
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...
359
7
Пътеката ми, вече уморена,
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго - ...
554
3
Човечеството е дете, целунато за лека нощ,
оставено съвсем само. Не спи в тъмната си стая.
Пристъпва, препъва се.
Стои при малкия перваз с цветя,
в очите му - безброй звезди, мрачна бездна от омая. ...
оставено съвсем само. Не спи в тъмната си стая.
Пристъпва, препъва се.
Стои при малкия перваз с цветя,
в очите му - безброй звезди, мрачна бездна от омая. ...
722
1
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
